Брекзит: Какво следва?

От Ралица Махони

Член 50, за който всички говорят, ще бъде задействан догодина

Статията се прочита за
думи

Едно от най-важните събития на изминалото лято е проведеният на 23.06.2016г. във Великобритания референдум за излизане от Европейския съюз. След като британците се обявиха “за” тази стъпка с мнозинство от близо 52% от гласувалите, най-често споменаван стана чл. 50 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Всеки вече знае, че за оттегляне от Съюза Великобритания трябва да “активира” въпросния член. Какво обаче означава това и как би трябвало да се случи активирането и да протече напускането?

Член 50 от Договора за ЕС

Чл. 50 от ДЕС е нововъведение, прието с Лисабонския договор от 13.12.2007г. До тази дата споразуменията, на които се основава съществуването и функционирането на Съюза, не предвиждаха възможност за оттегляне на някоя страна-членка. По-точно липсваше ред, по който тя да бъде реализирана (доколкото всеки договор, какъвто е и този за създаване на ЕС, може да бъде прекратен).

Член 50 гласи, че всяка държава може да реши да напусне ЕС в съответствие с изискванията на националното си законодателство. Тъй като оттеглянето от Съюза е прецедент, въпросите по прилагане на чл. 50 започват още тук. От гледна точка на британското законодателство е спорно, дали е достатъчно решението за напускане да бъде взето от министър-председателя или е необходимо одобрение с изричен акт на Парламента. Във всеки случай няколко обединения от юристи вече са обявили намеренията си да обжалват решение, което не е подкрепено със съответен парламентарен акт, одобряващ напускането.

Друго предизвикателство пред Великобритания, която според последните изказвания на премиера Тереза Мей ще активира клаузата за излизане от Съюза до март 2017г., са намеците на Северна Ирландия и Шотландия за напускане на Обединеното кралство в случай на Брекзит. Спорен е обаче въпросът, доколко техните правителства, дори да гласуват срещу изискваното от чл. 50 от Договора за създавне на ЕС решение за напускане, могат да го предотвратят.

Освен самата възможност на напускане, член 50 урежда и начинът, по който тя да бъде осъществена.

Процедурата по напускане на ЕС

Ето как процедурата може да бъде описана в стъпки:

  • след вземане на решение по приложимия за това ред на национално ниво, се изпраща уведомление до Европейския съвет за планираното напускане на Съюза;
  • напускането следва да се извърши по правила, уредени в споразумение между напускащата държава-членка и ЕС: за целта Европейската комисия представя препоръки до Съвета на ЕС, който приема решение, с което разрешава започването на преговорите и назначава ръководител на преговарящия екип на Съюза;
  • при водене на преговорите представителите на Великобритания в Европейския съвет и в Съвета не участват в обсъжданията и вземането на решения от двата колективни органа;
  • одобреното от Еврооейския паралемент споразумение се сключва от ЕС чрез Съвета, който действа с квалифицирано мнозинство от 72% от членовете си, представляващи поне 65% от населението на съответните държави-членки;
  • от влизане в сила на споразумението за оттегляне договорите за ЕС престават да се прилагат спрямо Великобритания.

Важно е да се отбележи, че напускането може да се осъществи и без сключване на такова споразумение, ако то не бъде подписано до 2 години след уведомлението за възнамеряваното напускане. Европейският съвет обаче може да даде съгласие за продължаване на този 2-годишен срок.

Правни последици от напускането

По принцип за почти всяка друга страна, освен за Обединеното кралство последиците от напускането биха били много по-осезаеми, защото са свързани включително с напускане на Шенгенското пространство и Еврозоната. Доколкото Великобритания обаче не е част от последните две, основните правни последици от напускането се изразяват с неприлагане на правилата за Вътрешния пазар и на споразуменията, сключени от Съюза с трети страни.

Най-важно е отпадане на качеството на граждани на Съюза за британските граждани, доколкото в бъдеще те няма да могат да ползват правото на свободно (икономическо) движение и равно третиране по отношение на социални и други права.

Бъдещите отношения между Великобритания и ЕС

Тези могат да бъдат изцяло и частично уредени със споразумението за напускане или в допълнителни споразумения (по пример за такива в различни области с Швейцария, Турция и страни извън европейския континент).

Във всеки случай споразумението за напускане вероятно ще урежда някои преходни правила и запазване на права на гражданите, например придобити по време на членството права за пребиваване в страни-членки на ЕС. Като предизвикателство се гледа на възможността за уреждане на условия за достъп на Великобритания до Вътрешния пазар на ЕС и ползване на облагите от свободно движение включително на услуги, стоки и капитали.

Член 50 от ДЕС не предвижда по какъв начин да бъдат уредени бъдещите отношения с напускащата държава, но установява как тя следва да бъде третирана, ако отново изяви интерес за членство. Редът за това е както предвидения за всяка трета страна. T.е. фактът, че Великобритания вече е била член на Евросъюза, няма да я постави в по-благоприятно положение при бъдеща кандидатура за членство.

Тази публикация беше изпратена първо на нашите абонати!

Ако желаете и Вие да сте сред първите читатели на нашия бюлетин:

Не чакай правните проблеми да те затрупат.
Посъветвай се с твоя адвокат сега.