Отговорност за пренос на данни през WLAN

От Ралица Махони

Решението на Съда на ЕС по делото Mc Fadden срещу Sony Music Entertainment Germany

Статията се прочита за
думи

На 15.09.2016г. Съдът на ЕС постанови решение по дело № C‑484/14 (Tobias Mc Fadden срещу Sony Music Entertainment Germany GmbH). Решението е основополагащо за пределите на отговорността на търговците, в т.ч. хотели, ресторанти и други обекти с неограничен достъп на голям брой хора, които предоставят безжична локална мрежа (WLAN) за свободно публично ползване.

Предистория

Подобно на чл. 13 от българския Закон за електронната търговия, § 8 от немския Закон за електронните медии урежда ограничение на отговорността за чуждо съдържание при предоставяне на достъп или пренос на данни през електронна съобщителна мрежа. До 27.07.2016г., когато влезе в сила изменение на немския закон, беше спорно, дали на тази т. нар. привилегия на доставчика (Providerprivileg) могат да се позовават и операторите на безжични локални мрежи, които предоставят достъп до тях. Новата ал. 3 на § 8 от немския Закон за електронните медии вече предвижда изрично, че операторите на WLAN (междинни доставчици) се третират като доставчици на електронни съобщителни мрежи.

Досега предимно хотелиери и ресторантьори се въздържаха от предоставяне на достъп до локалните си мрежи. Причината е решението на немския Федерален съд от 12.05.2010г. по дело Sommer unseres Lebens (I ZR 121/08), според което лице, което поддържа wifi-мрежа с достъп до интернет, може да бъде квалифицирано като косвен нарушител на авторски и сходни права, ако не вземе мерки за ограничаване достъпа до мрежата си, например с парола. Като следствие операторите на такива мрежи бяха изложени на риска от предупреждения и искове за преустановяване на нарушението (на авторски и други права), извършено от трети лица чрез пренос на данни през локалната им мрежа. Чрез законодателната промяна отпада възможността за извънсъдебните предупреждения, отправяни предимно чрез специализирани в областта адвокатски кантори (чиито разноски, при основателност на предупреждението, съответният WLAN-оператор трябваше да поеме). За исковете за преустановяване на нарушението обаче и в момента липсва законодателна уредба. Само в мотивите към законопроекта се споменава, че тази отговорност също трябва да отпадне. Мотивите обаче не са обвързващи нито за съдилищата, нито за гражданите и юридическите лица.

Макар и производството, с което Съдът на ЕС беше сезиран, да датира отпреди гореспоменатата законодателна промяна, аргументите и изводите му са обвързващи и след нея, доколкото почиват на тълкуване включително на Директива 2000/31/ ЕО (за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар). А цитираните разпоредби, както от Закона за електронната търговия, така и от немския Закон за електронните медии, транспонират в съответните национални законодателства именно тази т. нар. e-commerce-директива.

Преюдициално запитване

Г‑н Mc Fadden продава и отдава под наем осветителна и звукова техника. Включително за да привлече внимание към обекта си, той поддържа безжична локална мрежа, която не е защитена с парола и е достъпна и извън него. През септември 2010г. (най-вероятно) чрез мрежата на г-н Mc Fadden на публично разположение в интернет безвъзмездно е предоставено музикално произведение без съгласието на притежателите на правата върху него. Sony Music е продуцент на звукозаписа на това произведение и отправя съответно предупреждение за зачитане на правата върху звукозаписа. Срещу предупреждението г-н Mc Fadden предявява отрицателен установителен иск, в отговор на който Sony Music предявява насрещни искове, включително за преустановяване на нарушението на правата и за възстановяване на разходите по отправяне на предупреждението и съдебните разноски. Първата инстанция уважава исковете на Sony Music и отхвърля този на г‑н Mc Fadden. Позовавайки се на Директивата за електронна търговия г‑н Mc Fadden обжалва решението.

Макар немският съд втора инстанция да е склонен да приеме косвена отговорност на г-н Mc Fadden, заради позоваването от негова страна на Директива 2000/31/ЕО, правораздавателният орган спира производството и отправя запитване до Съда на ЕС за тълкуването на чл. 12 от Директивата. Именно тази разпоредба е транспонирана в българското и немското законодателство съответно чрез чл. 13 от Закона за електронната търговия и § 8 от немския Закон за електронните медии.

Основните въпроси, поставени от немския съд, са:

  1. Дали публичното предоставяне на безплатен достъп до WLAN представлява услуга на информационното общество по смисъла на чл. 12 от Директива 2000/31/ЕО?
  2. Доколко е ограничена отговорността на (междинния) оператор на мрежата за извършени нарушения (на авторски права) от трети лица, ползващи неговата локална мрежа?
  3. Може ли да бъде задължен търговец, предоставящ безплатен достъп до комуникационна мрежа, да го ограничи с парола?

Решение на Съда на ЕС

На първо място Съдът констатира, че услуги на информационното общество, доколкото целят сключване на договор чрез електронни средства, са не само такива, предоставяни срещу възнаграждение, но и такива, извършвани в рамките на икономическа дейност. Това означава, че не е необходимо получателят на услугата да заплаща за нея, а може да я предоставя безвъзмездно с цел реклама и съответно привличане на клиенти за продуктите и услугите, които предоставя срещу възнаграждение.

Следователно предоставяне на безплатен достъп до WLAN, включително с цел рекламиране на дейността на търговец, изграждане на добър търговски имижд и набиране на (потенциални) клиенти, следва да се разглежда като предоставяне на услуга на информационното общество и с това попада в приложното полже не чл. 12 от Директива 2000/31/ЕО).

Относно пределите на отговорността Съдът на ЕС разграничава видовете услуги на информационното общество. Лице, което съхранява (хоства) уебсайт, е в състояние в даден, дори по-късен, момент след поместване на съдържание, да открие негова евентуална незаконосъобразност и сътветно е длъжно да отстрани или блокира достъпа до неправомерно качената на сайта информация. За разлика от това, лице, предоставящо само достъп до комуникационна мрежа, чрез която се предава съдържание, без то да се съхранява, не може, дори на по-късен етап, да го контролира, съответно не е задължено да предприеме действия с оглед отстраняването или блокирането на достъпа до съответната информация.

Нещо повече, чл. 12 от Директивата изчерпателно изброява условията, на които доставчикът на услуги на информационното общество (включително собственик на WLAN) трябва да отговаря, за да не бъде ангажирана неговата отговорност. Тези условия са:

  • да не започва пренасянето на информацията;
  • да не подбира получателя на пренесената информация;
  • да не подбира или променя пренасяната информация.
Следователно поставянето на допълнителни условия за ангажиране на отговорност на търговец, предоставящ публичен достъп до локалната си мрежа, не е съвместимо с европейското законодателство.

Това обаче не означава, че при установяване на извършено чрез съответната мрежа нарушение, национален правораздавателен или административен орган не може да задължи търговеца да преустанови (възможността за) извършването му. Тази опция изрично е предвидена в чл. 12, ал. 3 от Директива 2000/31/ЕО. Съответно, след като европейският нормативен акт допуска искане на спиране/ предотвратяване на незаконосъобразни действия, то с това могат да са свързани съответни претенции за обезщетяване за разноски за предявяване на такива искове.

Що се отнася до необходимостта от ограничаване на достъпа до локална мрежа с парола, то такава се появява именно с оглед защита на права върху интелектуална собственост, които са едни от основните права, гарантирани от Хартата на ЕС. Тази харта обаче предвижда и защита на правата на стопанска инициатива, както и на достъп до информация, какъвто се получава включително чрез достъп до интернет през локална мрежа. При съпоставка на трите засегнати блага - интелектуална собственост, стопанска инициатива, достъп до информация - Съдът на ЕС стига до извода, че защитаване на локална мрежа с парола е подходящо средство за постигане на целта "защита на интелектуална собственост". Това е така, тъй като, за да получат парола, ползвателите на мрежата трябва да се идентифицират и липсата на анонимност би била възпираща за извършване на нарушения.

Тъй като защитаването на достъпа до мрежата на спира търговците да оперират такива мрежи и макар да ограничават достъпа до информация, не го изключват напълно, с цел осигуряване ефективна защита на авторски и сходни права, поставянето на парола се явява (единствено) подходящо средство за постигане на равновесия между засегнатите основни права от Хартата на ЕС.

Изводи

С оглед изложеното до тук, на така поставените за разглеждане от Съда на ЕС въпроси накратко може да се отговори следното:

  1. Предоставянето на достъп до WLAN от търговци в рамките на икономическата им дейност представлява услуга на информационното общество;
  2. Пределите на отговорността на операторите на локални мрежи съответстват на тези по предоставяне на достъп до информация чрез комуникационна мрежа, т.е. при изпълнение на изчерпателно уредените в чл. 12, ал. 1 от Директива 2000/31/ЕО, отговорността е ограничена, без да е изключена възможността, при установяване на нарушение, да бъде искано неговото преустановяване с ангажиране на съответна отговорност за разноски;
  3. Aко притежателите на локални мрежи предприемат подходящи мерки за ограничаване на анонимен достъп до мрежите им и съответно ограничаване възможността за накърняване на авторски и сродни права, то европейското законодателство не допуска скрепена със санкция забрана за предоставяне на достъп до интернет-връзка за препятстване на публично разпространение посредством тази интернет връзка на защитено с авторско право произведение или части от него.

Пълния текст на решението на български език може да прочетете тук.

Тази публикация беше изпратена първо на нашите абонати!

Ако желаете и Вие да сте сред първите читатели на нашия бюлетин: