Тази публикация е посветена на някои от най-новите решения на немските съдилища, засягащи социалноосигурителните задължения и дейността на немските дружества с ограничена отговорност (ООД).
Смесена вноска в капитала на ООД при учредяване
В Както може да си припомните от тази публикацията, посветена на реда за учредяване на ООД в Германия, такова търговско дружество може да бъде регистрирано и с внасяне само на половината от законоустановения минимален капитал в размер на 25 000 евро.
Именно размерът на внесения учредителен капитал засяга решение от 05.01.2016г. на Върховния областен съд Целе. В тази връзка първо е важно да се отбележи, че както и в България, така и при учредяване на ООД в Германия, вноската в капитала може да е непарична, т.е. да се състои от вещи или права върху вещи. Възниква въпросът, ако една вноска се състои частично от пари и частично - от вещи, какъв трябва да е размерът й, за да може да бъде вписано дружеството в търговския регистър.
Доколкото всеки съдружник има право за целите на вписването да внесе само 1/4 от номиналната стойност на дела си, то логичен е изводът стойността на непаричната вноска и стойността на паричната вноска на един съдружник да се равняват общо на сумата от 6 250 евро (ако приемем, че има двама съдружници, чийто вноски общо ще възлизат на 12 500 евро).
В решения от съда казус, единият от учредителите е трябвало да поеме смесена вноска в размер на общо 15 000 евро, в която е включен лек автомобил на стойност 9 725 евро. Т.е. разликата от 5 275 евро се явява парична вноска.
Съдът в Целе правилно е постановил обаче, че тази парична вноска не е достатъчна за покриване на критериите на закона, според които за вписване на дружеството е достатъчна вноска, равна на 1/4 от номиналната дела, ако той не се състои в парична вноска. Т.е. стойността на паричната вноска следва да бъде изчислена независимо от оценката на непаричната вноска.
Задължение за социално осигуряване въпреки назначаване на свободна практика
В публикацията относно социалното осигуряване в Германия беше разяснено, че неговият обхват зависи предимно от това, дали едно лице е самостоятелно или несамостоятелно заето, т.е. дали работи по трудово или подобно правоотношение или не.
В уточнение на това разграничение се е произнесъл и Социалният съд в Майнц с решение от 18. март 2016г. В разлгеждания от него случай медицинска сестра е сключила договор с клиника, според който сестрата е трябвало да предоставя услуги на свободна практика. Т.е. желанието на страните не е било да учредят трудово правоотношение, затова и тя не е имала право на изплащане на възнаграждение в случай на неработоспособност поради болест.
Дейността е извършвана от името на клиниката, като медицинската сестра е носела собствена униформа и табелка с името, различаващи се от тези на работниците в медицинското учреждение. Същевременно обаче, при работата й в операционната зала клиниката й е предоставяла специално работно облекло, носено от всички в това отделение. Дейността в операционната изисквала тя да подава на опериращия лекар необходимите му инструменти, при което тя самата не е имала влияние върху предоставяните услуги, т.е. те са определяни от съответния лекар - служител на болницата.
За да проверят какви са социалноосигурителните задължения, както медицинската сестра, така и клиниката са подали заявление за установяване на социалноосигурителния статус, при което компетентното пенсионно-осигурително дружество констатирало несамостоятелна заетост със задължение за осигуряване на всички осигурителни рискове. Социалният съд в Майнц потвърждава това становище с аргумента, че въпреки текста на споразумението между страните, решаващи са конкретните обстоятелства, които свидетелстват за (подобно на) трудово правоотношение. За да се произнесе, съдът е взел предвид включително, че при упражняване на дейността сестрата не е носела собствен стопански риск; било е необходимо да се сработи с персонала и да се внедри в организацията на клиниката; в случай на възпрепятстване е имала право да отсъства, без задължение да предостави свой заместник; носела е еднакво с останалите работници в клиниката облекло.
Действителност на решение на общо събрание на съдружниците, проведено във враждебна обстановка
Съгласно нормативната уредба, решения на колективните органи на търговските дружества са нищожни тогава, когато заседанието е свикано от некомпетентно за целта лице, ако не са поканени всички съдружници, ако в поканата липсват място и време за провеждане на събранието или тя не е изпратена в писмена форма. В развитие на законовата разпоредба съдебната практика е установила, че решението на колективния орган може да бъде нищожно и тогава, когато недостатъкът при свикване на събранието е от такова естество, че може да бъде равнопоставен с непоканване на някой съдружник. Такъв е случаят, ако участието на съдружник в заседанието е затруднено по такъв начин, че е равносилно не неизпращане на покана, тъй като и при непоканване и при препятстване на участието правото на съдружника на участие в заседанието практически е отнето.
Относно мястото на провеждане на заседания на ОСС нормативната уредба предвижда, че то следва да е на адреса на управление на дружеството, доколкото там е налично подходящо помещение за събрание и доколко в дружествения договор не е уговорено друго. Целта е с избора на място да се гарантира правото на участие на съдружниците.
С оглед на това мястото на провеждане на заседанието трябва да бъде удобно за всички съдружници и съответно свикването на събрание на скарани съдружници във враждебна обстановка, в случая в жилището на един от съдружниците, води до незаконосъобразност на така свиканото и проведено заседание, а с това и на взетите на него решения.
Използване на служебен автомобил като скрито разпределение на печалба
С Решение от 01.12.2015г. Върховният федерален съд е постановил, че използване на служебен автомобил на капиталово дружество за лични цели на съдружниците противно на направените уговорки следва да се третира като скрито разпределение на печалба.
Според практиката на Федералния финансов съд, скрито разпределение на печалба е намаляване на имуществото (или препятсване на увеличаването му), което се отразява на печалбата, т.е. на разликата между имуществото на предприятието в края на една финансова година спрямо края на предходната, увеличено с размера на вземанията и намалено с размера на вложенията, без да е пряко свързано с явно разпределение на печалба. При това намаляването на имуществото не трябва да е извършено въз основа на дружественото отношение, т.е. на отношението дружество-съдружник, съответно не би било предприето спрямо трето лице.
Особено, когато се касае за скъпи автомобили, както в разглеждания случай, безвъзмездното им използване от съдружници, свързано със съответните разходи за дружеството, води до извода, че при пралагане на дължимата грижа, дружеството не би предоставило за ползване собствените си МПС на трети лица, неучастващи в дружественото отношение, при същите условия.
Последицата е, че е налице скрито разпределение на печалба, чието непосочване в годишната данъчна декларация на съдружника и неизъвършено облагане на дохода се третира като укриване на данъци по смисъла на немското данъчно законодателство.
Ако желаете и Вие да сте сред първите читатели на нашия бюлетин: