Дори да полагате труд на територията на Германия, това невинаги води до задължение за осигуряване там. Такъв е случаят при трансгранична дейност, т.е. полагане на труд в две или повече държави-членки на ЕС, както и при краткосрочно командироване. Дали имате задължение за плащане на осигурителни вноски в Германия, може да си припомните от публикациитв относно осигуряването на командировани работници и на самостоятелно заетите лица. Ако на тази база сте установили, че приложимо е немското социалноосигурително законодателство, то следващите редове са информативни за определяне на осигурителната тежест.
Заявете Вашата индивидуална консултация при започване на дейност в Германия и ни
Подобно на българското социално-осигурително право, рисковете, за които следва да се осигурява дадено лице в Германия, зависят от неговата заетост и вида на доходите му. Така например, работещите по трудово правоотношение лица задължително се осигуряват във всички фондове. За разлика от това, самостоятелно заетите лица следва сами да се грижат за осигуряване на доходите си при реализиране на повечето рискове, включително безработица, професионална болест или злополука. Само за здравното осигуряване важи общо задължение за всички лица, като обаче отново според професионалния им статус се определя в коя осигурителна каса - частната или т. нар. законова (публично-правно учреждение) - ще членуват.
Осигурени лица - самостоятелна или несамостоятелна заетост
Легалната дефинициа за трудова (несамостоятелна) заетост по смисъла на немското социално законодателство гласи, че такава е всяка трудова дейност, която се извършва по указания и при внедряване в работната организация на възложителя. Ето защо, за целите на социалното осигуряване, се приема, че е възможно да е налице несамостоятелна заетост и при привидна самостоятелност, например при работа само или предимно за един възложител. В този случай от решаващо значение е не времето, отделяно на различни възложители, а съотношението между доходите, получавани от тях.
Съдружниците и управителите в граждански и търговски дружества също не са по презумпция самостоятелно заети лица.Най-общо за отграничение в различните случаи служат следните критерии:
- при граждански и събирателни дружества, както и неформални партньорства на лица, упражняващи свободна професия, се приема самостоятелна заетост и съдружниците в тях не подлежат на пълно социално осигуряване като работници;
- при командитното дружество самостоятелно заето лице е само неограничено отговорният съдружник (комплементар), докато командитистът, който носи ограничена отговорност, се третира като работник, в случай че извършва трудова дейност в полза на дружеството и е зависим от указанията на неограничено отговорния управляващ съдружник;
- съдружниците в ООД са самостоятелно заети лица, ако притежават икономическо надмощие в отношенията с останалите съдружници, т.е. обикновено, ако притежават повече от 50% дялово участие в капитала, докато вкл. управляващите съдружници с по-малко участие обикновено са обвързани от решенията на общото събрание и отговарят пред него, поради което се третират като работници;
- акционерите и членовете на управителните органи на акционерно дружество по презумпция са самостоятелно заети лица и не подлежат на задължително пенсионно осигуряване и осигуряване за безработица.
Здравно осигуряване
Наред с работници, служители и други несамостоятелно заети лица, задължително здравно осигурени в публично-правна (законова) осигурителна каса са всички лица, които нямат друго подсигуряване за случай на болест и преди са били законово здравноосигурени или досега не са били нито частно, нито законово здравноосигурени.
Ако дадено лице с местожителство в Германия не е законово осигурено на някое от тези основания, то следва да се осигури в немска частна здравноосигурителна каса. Осигуровката следва да покрива разноски за амбулантно и стационарно лечение.
За осигурени в публично-правните осигурителни каси вноската възлиза на 14,6% от осигурителния (брутния) доход. Следва да се има предвид, че, според разходите си, публично-правните осигурителни каси имат право да изискват допълнителна вноска за допълване на финансирането си. За 2016г. допълнителната вноска варира според касата от 0,3 до 1,7%.
Когато осигуреното лице е несамостоятелно заето (по трудово или сходно правоотношение), за сметка на работодателя са 50% от осигурителната вноска. За разлика от това, частно-правно осигурените (самостоятелно заети) лица дължат здравноосигурителна вноска, зависеща от
- възрастта;
- професията (съответно тежестта на осигурителните рискове);
- покрити рискове, т.е. обхват на здравно-осигурителните услуги.
Пенсионно осигуряване
Наред с несамостоятелно заетите лица (работници и служители), задължително осигурени за неработоспособност поради старост (достигане на пенсионна възраст) са и някои групи самостоятелно заети лица, сред които:
- артисти и публицисти;
- работещи от вкъщи лица;
- регистрираните занаятчии;
- лица, които не наемат работници по трудово правоотношение и продължително работят предимно за един възложител (при съдружници за такъв възложител се счита самото дружество).
Месечната пенсионно-осигурителна вноска възлиза на 18,7% от брутния доход, като отново при несамостоятелно заети лица (работници и служители) половината се поема от работодателя.
Безработица
Задължително осигурени срещу този риск, наред с работниците и служителите, са включително лица, които получават обезщетение за неработоспособност поради болест, раждане/ за отглеждане на малко дете, както и получаващите пенсия поради пълна неработоспособност лица. Това важи за времето, през което се получават съответните обезщетения.
За самостоятелно заетите лица не съществува законово задължение за осигуряване за безработица. Все пак те имат възможност, при определени условия, доброволно да се осигуряват срещу този риск, включително ако започнат или упражняват самостоятелна дейност с продължителност от минимум 15 часа седмично. Осигурителното задължение по искане на заинтересованото лице може да възникне само, ако през последните 2 години поне 12 месеца е било задължително осигурено за този риск, е получавало обезщетение за безработица непосредствено преди започване на самостоятелната дейност или е упражнявало стимулираната като мярка за насърчаване на заетостта дейност непосредствено преди започване на самостоятелната заетост. При отпадане на някое от изброените условия, отпада и задължението (възможността) за осигуряване за риска безработица. В противен случай прекратяване на осигурителното правоотношение със съответната каса е възможно не по-рано от изтичане на 5 години с 3-месечно предизвестие.
Осигурителната вноска за риска “безработица” възлиза на 3% от брутното (трудово) възнаграждение, като при трудови правоотношения половината е за сметка на работодателя.
Осигуряване за обгрижване
Този вид осигуряване покрива риска, дадено лице да се нуждае от обгрижване (поради телесна, душевна или психическа болест). Обгрижването се състои в ежедневното подпомагане на нуждаещото се лице според вида и тежестта на заболяването му - от надзор и напътствие за изпълнение на вскидневните задачи (къпане, ядене, преобличане, готвене и пр.), до пълното им поемане от обгрижващ персонал.
Задължение за осигуряване за този риск имат на първо място лицата, които са задължително осигурени в законовите здравноосигурителни каси (включително работници и служители). Освен това, според обхвата на ползваните здравно-осигурителни услуги, осигурените в частно-правна здравноосигурителна каса също имат задължение за сключване на осигурителен договор за риска “необходимост от обргижване”.
Осигурителната вноска за този риск възлиза на 2,35% от осигурителния доход, като при трудови правоотношения половината се поема от работодателя. Бездетни осигурени лица на възраст над 23 години плащат допълнително и изцяло за своя сметка още 0,25%, независимо от основанието за осигуряването.
Трудова злополука
Задължително осигурени за трудова злополука и професионална болест са работниците и служителите. По свое искане могат да се осигуряват самостоятелно заетите лица (предприемачи, упражняващите свободни професии, съдружници в неперсонофицирани и капиталови дружества и заетите в съответните предприятия техни съпрузи).
Носител на задължението за осигуряване е само работодателят, респективно предприятието, в което са заети осигурените за този риск лица. Следователно цялата осигурителна тежест е за негова сметка и при изчисляване на трудови възнаграждения не се правят отчисления за този осигурителен риск.
С изпълнение на това задължение, при реализиране на риска “трудова злополука”, работодателите/ предприятията отговарят спрямо осигурените лица само в случай на умишлено причиняване на злополуката. В останалите случаи обезщетенията и непаричните услуги, предоставяни при реализиране на риска, се предоставят за сметка на осигурителната каса. Функцията на такава за този вид осигуровки изпълняват съсловните организации по браншове, които автоматично се информират при започване (регистриране) на стопанска дейност и проверяват съществуването на задължение за осигуряване за трудова злополука.
Осигурителните вноски се изчисляват на годишна база чрез т. нар. разпределително производство и зависят от разходите и бюджета на съответната осигурителна каса (съсловна организация), но и от изплатените на осигурените лица (трудови) възнаграждения.
Ако желаете и Вие да сте сред първите читатели на нашия бюлетин: