Споразумение за избор на съд

От Ралица Махони

Как можем да определим кой съд ще разгледа споровете по сключен от нас договор

Статията се прочита за
думи

В една предходна публикация бяха обсъдени възможностите за избор на приложимо право при търговски и потребителски договори. Макар и независима от този избор, темата за определяне на международната компетентност на съдилищата в ЕС се влияе от него и следователно е препоръчително да се вземе предвид в тази връзка.

В европейското право принципите за определяне компетентността на съдилищата са залегнати в Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския Парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Този регламент се прилага от 10.01.2015г. и замества Регламент (ЕО) № 44/2001 (т. нар. Регламент Брюксел І).

Преди да разгледаме възможностите и границите, предоставяни от Регламент 1215/2012 за избор на компетентен съд, нека се запознаем с причините да се сключи подобно споразумение, съответно неговите последици и действието, което поражда.

Практическо значение

Споразумението за избор на съд цели да подчини евентуален спор, произтичащ от дадено правоотношение, на един съд, който да реши изхода му. Възможно е, включително за да не засягат евентуална приложима изключителна компетентност на друг съд (какво е това, ще стане ясно по-долу), страните, вместо да посочат за компетентен даден съд, да изключат съдилищата на някоя/ някои държава/и от кръга на компетентните правораздавателни органи. Следователно, доколкото споразумението за избор на съд е сключено действително, то е задължително за страните, обвързва ги и не може да бъде отменено, освен при постигане на съгласие между тях за промяната/ отмяната му.

Най-съществената роля на подобно споразумение е да се предостави компетентност на съдилищата на една държава-членка да разгледат евентуални спорове между страните по дадено правоотношение. Това означава, че при наличие на такъв избор, не е необходимо да се прави проверка на правилата за международна компетентност на съдилищата при трансгранични спорове. Т.е. избраният съд ще разгледа и ще се произнесе по въпроса, с който е сезиран, без значение кой би бил компетентният съд по общите правила.

Споразумението за избор на съд предоставя компетентност на правораздавателните органи на една държава да разгледат спор, по който при липса на това съглашение не биха били компетентни.

От избора на съд следват и процесуалните правила, по които ще бъде разгледан спорът. Тоест, независимо какво материално право е приложимо спрямо правоотношението, (законодателството на коя държава определя действителността и съдържанието на правоотношението) процедурите, които ще следва избраният за компетентен съд, за да реши спора, могат да бъдат само тези, които важат за него и те не могат да бъдат променени със споразумението за избор на съд.

За разлика от материалното право, процесуалното не подлежи на дерогация по волята на страните и кои процесуални правила са приложими, следва именно от избора на компетентен съд.

Не на последно място, при избор на съд можем да съобразим и кое материално право ще прилага правораздавателният орган, така че да се постигне максимална съвместимост.

След като знаем защо е важно споразумението за избор на съд, ето кои правила трябва да бъдат спазени, за да породи то действие:

Условия

За да бъде действително съглашението, обуславящо международната компетентност на даден съд, то трябва да отговаря на условията, предвидени за това в Регламент 1215/2012. Една от предпоставките, отпаднала с отмяната на предходния Регламент 44/2001, е изискването поне една от страните да е установена в страна-членка на ЕС.

Новият регламент допуска контрагенти с местожителство/седалище извън ЕС да посочат за компетентен европейски съд, стига това да не противоречи на материалноправните разпоредби на тази държава-членка.

Разбира се, възможно е страните (включително ако и двете или една от тях са установени в ЕС) да посочат за компетентен съдът на трета страна (извън ЕС). Такова съглашение също може да е действително, но за него няма да се прилагат (тук разгледаните) правила от Регламент 1215/2012 и законосъобразността на избора ще зависи от важащите във въпросната страна правни норми.

Както за избора на приложимо право, така и за обуславяне международната компетентност на даден съд, необходимо условие е наличие на отношение с международен елемент. Този елемент е наличен при трансграничните спорове, при които има субективна или териториална връзка с повече от една държави, например ако договор се изпълнява в държава, различна от тази, в която са установени страните по него.

Форма

Препоръчително е споразумението да е сключено в писмена форма - като разпоредба от договора, за който трябва да важи или като отделен документ. Все пак Регламент 1215/ 2012 допуска отклонения от писмената форма. На нея са приравнени разменени по електронен път съобщения, както и устните съглашения, подкрепени с писмени доказателства. Ако обаче страните се намират в трайни (търговски) взаимоотношения и за тях обичайно е прилагането на друго средство за документиране на уговорките им, или пък са търговци, чиято дейност е регулирана от трайно установени и общоизветсни правила относно формата за сключване на споразумения, то тази форма ще е приложима и за избора на компетентен съд.

Съдържание

Споразумението за избор трябва да изразява действителната воля на страните по правоотношението. Изборът може да обуславя изключителната компетентност на един съд, но това не е задължително. Т.е. страните могат да решат, дали само този съд да е компетентен за споровете между тях, или те все пак да могат да изберат измежду повече от един компетентни съдилища. Освен това изборът може да се отнася само за един договор (по волята на страните обичайно това ще е така, ако компетентността е обусловена с клауза от конкретен договор) или за повече от едно правоотношения - тогава следва да се конкретизира кои са те.

Граници

Най-важното условие, за да поражда съглашението за избор на съд действие, е то да не засяга изключителната компетентност на друг съд. Изключителна компетентност означава, че, дори да са налице обстоятелства, обуславящи компетентността на даден съд (включително чрез споразумение за избор на съд), в някои регламентирани случаи компетентен може да е само един единствен съд.

Регламент 1215/2015 обуславя изключителна компетентност в следните случаи:

  • по дела с предмет вещни права върху недвижим имот компетентен е съдът на държавата, където е разположен имотът;
  • по дело с предмет съществуването на търговско дружество/ юридическо лице и действителността на решенията на неговите органи, компетентен е съдът по седалището на дружеството;
  • по дела относно действителността на вписвания в публичен регистър (например търговски регистър, имотен регистър, регистър на имуществените отношения на съпрузите) компетентен е съдът на държавата, в която се води съответният регистър;
  • по дела във връзка с регистрация на патент, търговска марка, дизайн кометентен е съдът на държавата, където е заявена регистрацията;
  • по дела във връзка с изпълнение на съдебно решение компетентен е съдът на държавата, където решението трябва да бде изпълнено.

Наред с изключителната компетентност, граница при избора на компетентен съд е поставена от Регламент 1215/2012 за следните видове договори:

  • застрахователни договори;
  • потребителски договори;
  • трудови договори.

Регламентът изчерпателно урежда правилата, според които се определя компетентността на съдилищата при спорове по такива правоотношения.

Общото за гореизброените видове договори е, че споразумение за избор на съд, което се отклонява от тези правила, е действително само, ако е сключено след възникване на спора.

В заключение трябва да се има предвид, че Регламент 1215/2012 и разгледаните до тук принципи не се прилагат по дела относно гражданското състояние, социалната сигурност, несъстоятелнст на търговски дружества/ юридически лица, издръжка, наследствените отношения и арбитража.

Мълчалив избор

Дори да сме се споразумели относно международната компетентност на даден съд обаче, възможно е тя да бъде дерогирана чрез т. нар мълчаливо учредяване на компетентност. Такова е налице, ако ответникът се яви пред некомпетентен съд, който е бил сезиран от ищеца. Тоест, ако ищецът, знаейки или пренебрегвайки компетентността на избрания съвместно с контрагента му съд, предяви иск пред друг съд, важно е на иска му да не се отговаря по същество, т.е. “да не се хващаме на хорото”.

Единственото активно действие, което може да се предприеме, е да се оспори компетентността на сезирания съд.

Ако обаче ответникът участва в процеса, то се счита, че се е съгласил с отмяната на преди това направения изричен избор на съд.

Тази публикация беше изпратена първо на нашите абонати!

Ако желаете и Вие да сте сред първите читатели на нашия бюлетин:

Не чакай правните проблеми да те затрупат.
Посъветвай се с твоя адвокат сега.