Данъчно облагане в Германия

От Ралица Махони

Подоходно облагане на физическите лица

Статията се прочита за
думи

В Германия нормативно уредени са над 40 вида данъци, сред които екзотични данъци като бирен данък, данък второ жилище, данък върху кафето, църковен данък, данъци върху различни видове алкохолни, нискоалкохолни и безалкохолни напитки. В три последователни публикации ще представя основните и най-често срещани, съответно засягащи най-голям кръг от хора, видове данъци.

Научете повече за данъчното облагане в Германия -

изпратете имейл

Подоходно облагане на физическите лица

Предмет на облагане са доходите на физическите лица, включително съдружници в неперсонифицирани дружества. Немското данъчно право различава между неограничено и ограничено данъчно задължение. Докато при първия вид на облагане в Германия по изложените по-долу правила подлежи целият, т. нар. световен, доход на едно лице, при ограниченото данъчно задължение се облагат само реализираните в Германия приходи. С това непълно облагане кореспондира и ограничената възможност за приспадане на данъчни облекчения и разходи.

Дали едно лице е ограничено или неограничено данъчно задължено в Германия, се определя на база различни критерии, сред които водещи са наличие на постоянно жилище или постоянно пребиваване в Германия. Последното е налице, ако продължителността на пребиваването надхвърля 6 месеца без особени прекъсвания. Установените по този начин в Германия физически лица са неограничено задължени за плащане на данък общ доход в Германия.

Освен доходите от самостоятелна и несамостоятелна заетост, на подоходно облагане подлежат доходите на физическите лица от земеделие и лесничейство, наем и аренда, както и капиталовите активи и някои особени видове доходи, например от разпоредителни сделки с движимо и недвижимо имущество, ако между придобиване и отчуждаване на съответните права не е изтекъл законоустановеният период от време.

За да се получи облагаемият доход, от сумата на всички гореизброени доходи се приспадат облекченията за възрастни, самотни родители и земеделски производители. Тази разлика се нарича “обща сума на доходите”. От общата сума на доходите се изваждат подлежащите на приспадане загуба и разходи, в т.ч. осигурителни вноски, и след добавяне на доходи от чужбина (получени в следствие на преместване на местожителство или седалище там) се получава т. нар. общи доход. Едва след приспадане на облекченията за отглеждане на деца и извършване на т. нар. изравняване в изключителни случаи се получава облагаемият доход. Той представлява базата за изчисляване на данъка, който в Германия е прогресивен и се определя по нормативно установена тарифа.

Според тарифата за подоходно облагане, облагаем доход в размер на до 9 000 евро годишно е освободен от облагане.

Над тази сума данъкът се изчислява по 4 формули, като приложимата се определя според размера на дохода, разделен в следните групи:

  • от 9 001 до 13 996 евро;
  • от 13 997 до 54 949 евро;
  • от 54 950 до 260 532 евро;
  • над 260 533 евро.
При съпрузи съществува възможност за съвместно облагане на доходите.

Данъкът по принцип се изчислява и заплаща на годишна база. Данъчен период е календарната година. При някои видове доходи обаче данъкът (например данък върху трудовото възнаграждение, данък върху капиталовите активи, данъци при източника) се погасява с удържане от съответното възнаграждение. В тази връзка по-долу са изложени особеностите на данъка върху трудовото възнаграждение и върху капиталовите активи.

Данък върху трудовото възнаграждение

Това не е особен вид данък, а подвид на данъка върху дохода на физическите лица, по-конкретно върху дохода от трудови възнаграждения, за който важат някои особености.

Задължено лице за данъка върху трудовите възнаграждения е работникът, но работодателят се грижи за редовното му удържане и внасяне в Бюджета. Ако бъде установено, че е платен данък в по-малък размер от дължимия, данъчната администрация може да предяви претенции за разликата, както срещу работодателя, така и директно срещу работника.

Не всеки работодател обаче е длъжен да удържа и внася немския данък върху трудовите възнаграждения. Това важи само за местните работодатели, т.е. такива, които имат местоживеене, обичайно пребиваване, седалище, управление, място на стопанска дейност или постоянен представител в Германия. Освен това задължението за удържане на данъка се отнася само за доходи на лица, които са неограничено данъчно задължени на Германия, или, ако нямат местожителство или постоянно пребиваване в страната, са ограничено данъчно задължени лица на Германия и получават доходи от трудови възнаграждения за положен в страната труд (в тази връзка следва да се имат предвид и разпоредбите на съответно приложимата Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане).

По принцип с удържане на данъка от трудовото възнаграждение се погасяват данъчните задължения на работника, освен ако за конкретното лице в края на годината е необходимо допълнително облагане, например за друг вид доходи, или ако работодателят трябва да извърши т. нар. годишно изравняване. За да внесе данъкът, работодателят подава според приложимите за него срокове (месечно, на тримесечие или годишно) декларация с общата сума на удържаните данъци върху изплатените от него възнаграждения. Към тези възнаграждения спадат не само паричните суми, но и възнаграждения в натура (например използване за лични цели на служебен автомобил), независимо, дали се касае за еднократни или редовни привилегии и плащания.

За да се изчисли данъка, работниците се разпределят в шест различни данъчни класове според семейното им положение и източниците на доходите на членовете на семейството. Според данъчния клас при удържане на данъка се приспадат нормативно уредените облекчения:

  • за данъчните класове от I до V - 1000 евро/ годишно;
  • нормативно признати разходи от 36 евро/ месечно за данъчните класове от I до V;
  • за всички данъчни класове вноските за сметка на работника за здравно и социално осигуряване;
  • данъчно облекчение от 1 308,00 евро/ годишно за самотни родители (данъчен клас II).

След разделяне на работниците по класове и приспадане на облекченията, данъкът се изчислява по приложимия за всички доходи на физическите лица ред, описан по-горе.

Данък върху капиталовите активи

Този данък също не е самостоятелен вид, а представлява част от облагане на доходите на физическите лица. На него подлежат доходите от капиталови активи, каквито са доходите от участие в акционерно дружество, от продажба на акции, ликвидационни дялове, инвестиционни фондове, лихви и др.

Такива доходи се облагат с особена ставка на данъка, която не зависи от размера им и в повечето случаи възлиза на 25%. Изключение от 15% важи само в някои случаи, например скрито разпределение на печалба от неперсонифицирано дружество, което не е освободено от облагане на печалбата с корпоративен данък.

Данъкът се удържа в момента на изплащане на дохода от установеното в Германия лице - платец на дохода (например немска банка или немски клон на чужестранна банка). Данъкът се внася в срок до 10то число на месеца, следва месеца на удържането му, в данъчната служба по седалище на платеца на дохода.

Данъкът е за сметка на получателя на дохода и се начислява върху целия размер на капиталовия актив, без право на приспадане на разходи и други удръжки. От това правило важат някои изключения. Така например данък може да не бъде удържан, ако размерът на дохода не надхвърля т. нар. обща спестовна сума от 801 евро за неомъжени/ неженени лица и 1 602 евро при съвместно облагане на семейни двойки.

Тази публикация беше изпратена първо на нашите абонати!

Ако желаете и Вие да сте сред първите читатели на нашия бюлетин:

В продължение на темата за основните видове данъци в Германия, следващата публикация ще бъде посветена на корпоративния данък и ДДС.

Не чакай правните проблеми да те затрупат.
Посъветвай се с твоя адвокат сега.