В продължение на темата от предходната публикация за подоходното облагане на физическите лица, тук разказвам за данъците в Германия, които засягат предимно юридическите лица и предприятията.
Ако имате въпроси за някой вид немски данък, не се колебайте и
Корпоративен данък
Както и в България, корпоративното облагане е форма на подоходното облагане. Основна разлика между двете национални данъчни законодателства се състои в субектите на облагане - в Германия на корпоративното подоходно облагане подлежат предимно юридически лица, в т.ч. капиталови дружества, но не и дружества/ обединения на лица, които нямат собствена правосубектност, като например (немските) гражданско, командитно, събирателно дружество, партньорства и пр. Последно изброените предприятия сa данъчно трансперантни, т.е. облага се доходът на съдружниците в тях, не на самото обедениение.
И немският Закон за корпоративното подоходно облагане, както и Законът за подоходното облагане (на физическите лица) на Германия, предвижда неограничено и ограничено данъчно задължение. Неограничено данъчно задължени с оглед целия си (световен) доход в Германия са тези предприятия, чието управление се намира там. Съответно ограничено данъчно задължение за определени доходи с източник в Германия са предприятията, чието управление е разположено извън страната. Друго ограничение на данъчното задължение важи за публично-правните субекти (юридически лица на публичното право), които дължат корпоративен данък само, ако извършват (и) стопанска дейност, т.е. ако действат като частноправни субекти.
Ставката на корпоративния данък възлиза на 15%, независимо от размера на дохода. Облагаемата печалба се определя по реда на Закона за подоходното облагане, според който печалба е разликата между имуществото на предприятието в края на една финансова година спрямо края на предходната, увеличено с размера на вземанията и намалено с размера на вложенията.
Когато в предприятието - субект на облагане участват физически лица, техните доходи от това предприятие, под формата на разпределена печалба, подлежат на облагане по реда за облагане на доходите на физическите лица, при което ставката зависи от вида (източника) на дохода и неговия размер.
Когато обаче печалба се разпределя от едно капиталово дружество на друго (т.е. капиталово дружество е съдружник в друго такова), това по принцип не се взема предвид при определяне на дохода да дружеството-съдружник.
В резултат на това се облага печалбата само на първото реализирало я дружество и на физическото лице, което получава дивидент като последен съдружник в някое от дружествата. Това не важи само за разпределяне на печалба на дружество от участието му в друго, което (участие) в началото на календарната година е възлизало на по-малко от 10%.
Разпоредбите на немския Закон за корпоративното подоходно облагане с допълват с препратки към Закона за подоходното облагане относно определяне на печалбата, периоди и начин на удържане и внасяне на данъка. Корпоративният данък като обществен данък в Германия се разпределя наполовина между федерацията и провинциите, като за събирането му са отговорни провинциите.
Данък върху оборота (данък върху добавената стойност)
Данъкът върху добавената стойност (ДДС) се определя като вид потребителски данък, тъй като данъчната тежест пада върху закупените стоки/ използвани услуги от крайните потребители. Разликата спрямо подоходното облагане се състои в това, че за облагане с ДДС индивидуалните отношения на данъчно задължените лица (конкретните им доходи) са без значение.
Тъй като икономически данъчната тежест е за сметка на потребителите, но технически данъкът няма как да се събира от тях, задължението за начисляване и внасяне му се пада на предприятията. В тази връзка е важно да се отбележи, че предприятие по смисъла на немския Закон за ДДС не означава само търговец (фирма), а обхваща всяка редовно и самостоятелно упражнявана, в т.ч. от физически лица, стопанска или професионална дейност.
Ако обаче предприятия начисляват винаги данък, то при препродаване на стока на друг търговец би се стигнало до облагане с ДДС и на самия ДДС, начислен от първия доставчик. За да се избегне такова кумулиране на данъка, се прилага данъчен кредит, който дава възможност на предприятията, да приспадне от дължимия (начислен) от него ДДС този данък, който му е бил фактуриран от друго предпрятие. Използването на данъчен кредит обаче е допустимо само, доколкото данъкът е бил начислен върху оборот, който е предназначен за дейността на предприятието, т.е. не може да се приспада данък за закупени стоки/ използвани услуги за лични цели.
На облагане с ДДС подлежат доставките на стоки и услуги, вносът и вътреобшностното придобиване.
Немският Закон за ДДС съдържа и подробен каталог на стоки и услуги, които са освободени от данъка, които могат да бъдат разделени в две основни групи:
- първата група обхваща сделки, при които приспадането на данъчен кредит се запазва. Такива са например износът, вътреобщностните доставки, доставки за морското и въздухоплаването и др.;
- при втората група данъчният кредит е изключен. Към нея спадат кредитирането, продажба и отдаване под наем на поземлени имоти, лечебни услуги на лекари и други подобни професии, определени услуги на социалноосигурителните каси, услугите на повечето болници и рехабилитационни центрове, услуги по обгрижване на нуждаещи се хора, образователни услуги, услугите на някои татри, оргекстри, музеи и пр.
По принцип периодът за деклариране на ДДС е тримесечен (до 10то число след края на тримесечието), но за предприятия с висок оборот от предходната година и нововъзникналите предприятия важи месечно задължение за подаване на ДДС-декларация. В ДДС-декларациите данъчно задължените лица изчисляват данъка, който внасят като авансов данък в компетентната данъчна служба. В Германия освен това има задължение за подаване и на годишна ДДС-декларация.
Малки предприятия, т.е. такива с оборот от предходната година до 17 500 евро и очакван оборот от текущата година до 50 000 ерво, могат да заявят освобождаване от задължението за начисляване и внасяне на ДДС. Те обаче нямат и право на данъчен кредит, затова могат да се възползват от нормативно предоставената им възможност да се откажат от това изключение и да бъдат третирани от гледна точка на ДДС пообщите правила.
Немският Закон за ДДС предвижда няколко ставки на данъка. Общовалидната е 19%. Намалена ставка от 7% важи за доставка внос и вътреобщностно придобиване на почти всички видове хранителни сроки (без напитки и обороти в гастрономията), за превоз на пътници на кратки разстояния, за продажба на книги, вестници и определени предмети на изкуството. За земеделци и лесничеи важат особени ставки от съответно 5,5% и 10,7%.
Основен принцип на облагането с ДДС е, че данъкът възниква в момента на изпълнение на доставката, а не при изплащане на възнаграждението (т нар. Soll-Versteuerung). Съответно данъчен кредит може да бъде ползван през данъчния период, в който е издадена фактура към получател на реално извършената в този период доставка, независимо от заплащането на фактуриранто възнаграждение. Все пак немският Закон за ДДС дава възможност на малки и средни предприятия да заявят внасяне на данъка при получаване на плащанията (Ist-Versteuerung). При авансови плащания дата на данъчното събитие е постъпване на плащането.
Ако желаете и Вие да сте сред първите читатели на нашия бюлетин:
В следващия бюлетин ще бъдат представени особеностите на облагането в Германия на недвижимите имоти и моторните превозни средства.