В предходната част по темата за определяне на приложимото социалноосигурително законодателство спрямо лица, извършващи трансгранична дейност в рамките на ЕС, бяха изложени условията за прилагане на правото на изпращащата държава в случаите на командироване на работници за срок до 24 месеца. В настоящата втора част ще бъдат коментирани случаите на временно извършване на трансгранична дейност от самостоятелно заети лица, както и на извършване на дейност едновременно в повече от една страни-членки. В заключение ще се запознаете с реда за удостоверяване на приложимото законодателство от и спрямо компетентните институции в държавите от ЕС.
Определяне на приложимото законодателство спрямо самостоятелно заети лица:
Подобно на разгледаната разпоредба на чл. 12, ал. 1 от Регламент 883/04, втората алинея на същия член урежда правилата за определяне на приложимото социално законодателство спрямо самостоятелно заети лица в сходните случаи на тяхна временна заетост в друга държава на територията на ЕС: „Лице, което обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице в държава-членка и което отива да осъществява подобна дейност в друга държава-членка, продължава да бъде подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази дейност не превишава двадесет и четири месеца.”
Нормата е насочена към уреждане на дейността на т. нар. самостоятелно заети лица. Според легалната дефиниция в Регламент 883/04 “дейност като самостоятелно заето лице“ е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на законодателството на държавата–членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение. Следователно с оглед определяне на приложимото законодателство понятието се отнася за дейности, разглеждани като такива за целите на законодателството на държавата–членка, на чиято територия са извършвани тези дейности. В България типичен пример са дейностите на самоосигуряващите се лица, в това число лицата, упражняващи свободни професии, но също така съдружниците в търговски дружества, едноличните търговци и пр. В международен аспект с това понятие във всеки случай се обозначават т. нар. фрийлaнсъри /freelancers/, а по-специфичните хипотези зависят от конкретното законодателство.
За да може спрямо самостоятелно заетите лица да се прилага законодателството на държавата, в която са били осигурени до момента на промяна на местоизвършването на дейността, трябва да са изпълнени следните три условия:
Обичайно упражняване на дейност като самостоятелно заето лице
И тук, както при наетите лица, предпоставка за приложение на чл. 12 от Регламента е извършването на значителни по обхват дейности като самостоятелно заето лице на територията на изпращащата държава. Приема се, че това е така, ако лицето е осъществявало дейността за период от поне два месеца преди заминаването.
Необходимо е освен това за целия период на работа извън изпращащата държава лицето да продължи да отговаря на изискванията за конкретната дейност в тази страна. Целта е да се гарантира, че самостоятелно заетото лице ще може да упражнява дейността си и след завръщането си. Това условие ще е изпълнено например, ако се поддържа инфраструктура в изпращащата държава - като офис или друго работно помещение. Ако за извършване на дейността се иска лиценз или вписване в съсловна организация или в регистър, то те също трябва да се поддържат за периода на дейност в другата страна-членка.
Подобна дейност
Това изискване означава, че самостоятелно заетото лице трябва да извършва подобна на обичайно упражняваната в изпращащата страна дейност в другата държава–членка. От значение е не формата на извършване на дейността (т.е. на база на какво правоотношение), а естеството на самата работа. Т.е. ако в България сте работили като програмист на свободна практика, а Ви наемат на срочен трудов договор във Франция също на позиция програмист, условието “подобна дейност” ще е изпълнено. За да се докаже изпълнението на това условие за прилагане на Регламента е необходимо дейността да може да се формулира точно и конкретно, както и да разполагате със съответен договор, съдържащ естеството и продължителността на дейността.
Срок
Също като при наетите лица, самостоятелно заетите лица не могат да се възползват от разпоредбата на чл. 12 от Регламент 883/04, ако планираната продължителност на дейността им в другата държава надвишава 24 месеца.
Определяне на приложимото законодателство при извършване на дейност в две и повече държави-членки едновременно:
Цитираните случаи са предмет на уредбата на чл. 13 от Регламент 883/04 и обхващат упражняването последователно или едновременно, в полза на едно или няколко предприятия, на една или няколко дейности в повече от една държави-членки. Не е налице такъв вид упражняване на дейност, когато в някоя от участващите държави тя е незначителна. Границата е поставена на 5% - от работното време и/ или от възнаграждението на лицето. За незначителност може да свидетелства и характерът на дейността - ако тя по естеството си е подготвителна, несамостоятелна. Следователно, ако едно лице работи в две държави, но в едната трудът е сведен до минимум от под 5% като обхват и доход, то приложимото законодателство ще се определя за това лице съгласно правилата за работещите само в една страна граждани.
Ако съгласно гореизложеното е налице дейност в две или повече държави, то приложимо ще е законодателството или на страната по пребиваване на лицето, или на страната, в която е установен работодателят. Първата хипотеза е налице включително, ако в държавата по пребиваване на лицето то полага значителна част от своя труд. Ако то не упражнява значителна част от дейността си в страната по пребиваване, то тогава приложимо е законодателството по седалище или място на дейност на предприятието, за което работи лицето.
Описаните хипотези визират само случаите на заетост за едно предприятие в повече от една страни. Ако обаче и работодателите или контрагентите на лицето са повече от един, то тогава се прилага законодателството на:
страната по пребиваване на лицето, ако никой от работодателите/ клиентите му не е установен в същата страна и то не осъществява значителна част от дейността си в нея;
страната по седалище/ място на дейност на работодателите/ клиентите на лицето, които са установени в една и съща държава, но различна от държавата-членка по пребиваване на лицето, ако то не извършва значителна част от дейността си в нея;
страната по седалище/ място на дейност на работодателя/ клиента на лицето, който е установен извън страната по пребиваване, в която лицето извършва незначителна част от дейността си за друг възложител.
Удостоверяване на приложимото законодателство:
За да се установи приложимото законодателство по обвързващ за всички засегнати в даден казус държави-членки начин, то се удостоверява с формуляр А1, издаден от компетентната институция в изпращащата държава. За България компетентна е Национална агенция по приходите.
Удостоверение А1 се издава в 30-дневен срок след подаване на искане по образец с приложени необходимите документи, удостоверяващи обстоятелстава, посочени в искането. Искането се подава лично, по пощата или по електронен път в компетентния за лицето офис на НАП /ако се подаде чрез друга териториална дирекция, срокът се удължава на 45 дни/. Издаването на удостоверението може да бъде отказано при непълна документация или ако липсват основания за издаването.
По принцип, доколкото при заявяване на удостоверение A1 компетентният орган проверява и установява кое е приложимото за дадено лице законодателство, е препоръчително то да се заяви предварително, като се вземе предвид срока за издаването му. Така, ако се окаже, че трябва да внасяте осигурителни вноски в друга държава, ще може да направите това в предвидения според нейното законодателство срок, без да подлежите на санкциониране и без да се налага корекция в осигурителните Ви данни. При командироване по спешност или краткосрочно сключване на договори обаче предварителното заявяване и получаване на удостоверението може да е невъзможно. Ето защо удостоверение А1 може да бъде издадено и с ретроактивен ефект, т.е. да удостоверява факти за минал период.