Погасителната давност

От Ралица Махони

Погасяване на публични и частни вземания след изтичане на определен период от време

Статията се прочита за
думи

Повод за тази публикация е шумът в медиите около т. нар. абослютна давност и то конкретно по отношение на публични вземания (за данъци, социалноосигурителни вноски и пр.). В действителност институтът на абсолютната давност е въведен в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) още през 2005г. Тогава каква е причината чак сега да се заговори усилено за нея?

За да се отговори на този въпрос, следва първо да се хвърли повече светлина върху понятието (погасителна) давност. Юридическият термин “давност” се свръзва с възникване на (субективно) право след изтичане на определен период от време и позоваване на този факт. В настоящата публикация ще стане въпрос само за т. нар. погасителна давност, но за пълнота следва да се отбележи, че освен погасителен, изтичането на даден давностен срок може да има и придобивен ефект (придобивна давност във вещното право).

При погасителната давност изтичането на законоустановения срок води до право на длъжника да откаже изпълнението на задължението, което е имал към неговия кредитор. Нещо повече, приема се, че вземането на кредитора престава да съществува (погасява се по давност). Независимо от това и в облигационното право, и в данъчно-осигурителния процес има разпоредби, които предвиждат, че доброволно извършено плащане макар и на погасено по давност вземане, не подлежи на възстановяване. Ето защо е необходимо активно действие от страна на длъжника, неговото позоваване на изтеклата давност. Следователно, дали в граждански процес или административно производство, необходимо е да се направи възражение за изтекла давност, за да може длъжникът правомерно да откаже изпълнение на възникналото задължение.

В съответствие с това правно положение, за да се отпише погасено по давност публично вземане е необходимо изявление (заявление), отправено от длъжника до НАП. До момента това се отнасяше както за общата (5-годишна), така и за абсолютната (10-годишна) давност. Новото от 01.01.2016г. е прилагане на т. нар. служебно начало по отношение на абсолютната давност.

Това означава, че само задълженията за данъци и осигуровки, по отношение на които е изтекла абсолютна давност, следва да бъдат отписани служебно от органите по приходите.

Във всички останали случаи остава необходимостта от позоваване на изтекла давност.

Абсолютна давност в данъчно-осигурителния процес

Кога обаче се говори за обща и кога за абсолютна давност, т.е. кога е необходимо да подадем заявление до НАП, за да не ни търсят за погасени публични задължения? В общия случай давността относно публични вземания изтича 5 години, считано от 1ви януари на годината, следваща годината, в която задължението е следвало да бъде платено.

За да изтече обаче този давностен срок е необходимо бездействието на органите по приходите, т.е. да не са предприети действия по събиране на вземането. В ДОПК са предвидени множество хипотези, при които давността спира да тече, докато трае определено обстоятелство, след прекратяване на което тя продължава да тече. Такива хипотези например са спиране на изпълнението на публично задължение или разсрочване/ отсрочване на плащането. Може да се каже, че в случаите на спиране на давността периодът до погасяване на вземането се удължава с времето, през което е имало причина давност да не тече.

Важно е също така да се знае, че давността се прекъсва, ако например са предприети действия по принудително изпълнение (възбрана на недвижим имот с цел продан, запор на трудово възнаграждение или на вземане по банкова сметка и пр.). В този случай, ако вземането не бъде събрано в процеса на принудително изпълнение, след преустановяване на действията по принудително изпълнение 5-годишният давностен срок започва да тече отново, т.е. вземането ще се погаси едва след още 5 години, независимо колко време е изтекло от възникването му.

Именно тук се намесва абсолютната давност. Ако са изтекли 10 години (считано от 1ви януари на годината, следваща годината, в която задължението е следвало да бъде платено), вземането се погасява, независимо от междувременно спиране и прекъсване на давността.

Тоест по правило никакви обстоятелства не могат да попречат на погасяване на вземането въз основа на изтекла абсолютна давност.

Това, което в повечето случаи се премълчава, е, че тази абсолютна давност не се прилага именно в най-често срещаните случаи на спиране на давността, а именно разсрочване и отсрочване на плащането и спиране на изпълнението по искане на длъжника.

Ако давностният срок е спрял да тече по една от изброените три причини, то и след изтичане на 10 години от началото на давността, вземането на се погасява.

Абсолютна давност в облигационното право

В гражданското право все още липсва правна уредба на абсолютната давност. Затова в облигационните правоотношения се прилага само общата давност, която в повечето случаи варира от 3 до 5 години според вида на вземането. В някои особени случаи са уредени и по-кратки давностни срокове.

Все пак налице е законодателна воля за въвеждане на абсолютна давност с допълнение на ЗЗД. Разпоредбата, ако бъде приета в предложения вид, ще бъде идентична с тези от ДОПК. Мотивите за такава регулация са свързани с безконечните съдебни спорове за парични задължения, по време на които главното вземане се надхвърля многократно от натрупаните лихви и разноски. При положение, че в България не е предвиден институт несъстоятелност на физически лица, то трябва да се намери подходящ способ за “избягване фигурата на вечния длъжник” (вижте мотивите към законопроекта ).

Дори на пръв поглед уредбата на погасителната давност да изглежда несправедлива, тя има за цел да уеднакви правното с фактическото положение.

Само ако кредиторът не предприема активни действия за събиране на вземането си, той трябва да бъде лишен от възможността за това.

Не чакай правните проблеми да те затрупат.
Посъветвай се с твоя адвокат сега.