Търговският закон (ТЗ) предвижда две системи на управление на акционерно дружество (АД) - едностепенна (само от съвет на директорите) и двустепенна (с надзорен и управителен съвет). При двустепенната система АД се управлява и представлява от управителния съвет в състав от 3ма до 9ма членове, които по принцип представляват дружеството колективно /чл. 235, ал. 1 ТЗ/. При едностепенната система АД логично се управлява и представлява от единствения управителен орган - съвета на директорите (СД), който също се състои от 3ма до 9ма членове. За СД също важи правилото на чл. 235, ал. 1 ТЗ, че по презумпция представителството на АД се извършва заедно от всички негови членове. И при двете системи на управление е възможно уставът да предвиди и “друго” по отношение на начина на представителство. Предмет на настоящата публикация са именно границите на това “друго” в хипотезата на едностепенно управление на АД и в светлината на разпоредбата на чл. 244, ал. 4, изр. 2 ТЗ. Последната предвижда, че управлението на АД се извършва от един или няколко членове на СД, наричани изпълнителни членове, които трябва да са по-малко от останалите членове на съвета. При двустепенната система на управление липсва подобно ограничение по отношение на членовете на управителния съвет. Следва ли обаче регламентираното ограничение на броя на изпълнителните членове на СД да се тълкува и като ограничение на възможностите за предвиждане на “друго” в устава относно начина на представителство на АД?
Правило за по-малък брой изпълнителни членове
Както споменах по-горе, от разпоредбата на чл. 244, ал. 4 ТЗ следва, че не може всички членове на съвета на директорите да бъдат изпълнителни членове (изпълнителни директори). Означава ли това обаче, че по правило не е възможно всеки един член на СД да бъде овластен за самостоятелно представителство на дружеството? Ако е така, то изключението, което чл. 235, ал. 1 ТЗ допуска, а именно уставът на АД да предвижда различно от колективно представителство от всички членове на СД, би следвало да се тълкува в смисъл, че, ако АД не се представлява от всички членове на СД колективно, то самостоятелно представителство може да бъде възложено само на по-малък от общия брой членове на СД. От една страна, възможно е законодателят косвено да е въвел подобно ограничение. От друга страна, възниква въпросът защо, ако дружеството не се представлява колективно от всички членове, то само някои от членовете, но не и всеки от тях, да могат да го представляват самостоятелно? За да се намери отговор на този въпрос, трябва внимателно да се изследва единствената разпоредба, посветена само на едностепенната система на управление на АД - чл. 244 ТЗ.
Разлика между управление и представителство
Според чл. 244, ал. 1 ТЗ АД се управлява и представлява от СД. Тук изрично са използвани два различни термина - “управление” и “представителство”. Същевременно, в чл. 244, ал. 4 ТЗ се споменава само “управление”: “Съветът на директорите възлага управлението на дружеството на един или няколко изпълнителни членове, избрани измежду неговите членове, и определя възнаграждението им. Изпълнителните членове са по-малко от останалите членове на съвета.”. С това безспорно може да се направи извод, че поне по отношение на управление на АД при едностепенна система не може всички членове на СД да бъдат изпълнителни (директори). Случайно ли обаче в разпоредбата на чл. 244, ал. 4 ТЗ не е регламентиран броят на членовете на СД, които могат да бъдат овластени със (самостоятелно) представителство на АД?
За да се отговори на този въпрос, трябва да се изследва значението на термините управление и представителство и съответно, приложното поле на разпоредбите на чл. 235, ал. 1 ТЗ и чл. 244, ал. 4 ТЗ. На първо място, двата термина описват различни правомощия на членовете на управителните органи на АД. Уредбата на представителството засяга начина на изразяване на волята на юридическото лице. За разлика от това, възлагането на упавлението е насочено към ръководството, организацията, определяне на политиките и насоките за упражняване на дейността на дружеството. С оглед на отликите в съдържанието на двете правомощия може да се направи заключение, че съвсем не случайно представителството и управлението на АД са уредени в две различни разпоредби - съответно чл. 235 ТЗ и чл. 244, ал. 4 ТЗ. Съответно, докато чл. 235 ТЗ урежда единствено и само представителната власт на членовете на управителните органи на АД, чл. 244, ал. 4 ТЗ има за предмет само управлението.
В подкрепа на тълкуването на отликите между представителство и управление е и разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ТЗ. Според нея независимо от разпределяне на функциите между членовете на съвет (включително предоставени право на управление и право на представителство), техните права и задължения остават еднакви. Това означава, че не може само поради факта на възлагане на управление на един член на СД да се отнеме представителната власт на останалите, предоставена по силата на чл. 235, ал. 1 ТЗ.
В допълнение, макар и в подзаконов нормативен акт, а именно Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, е намерила израз разликата между управленческите и представителните функции. Според образеца на заявление за вписване на обстоятелства относно АД в търговския регистър (А5) в поле 10 “Представители” трябва да бъдат посочени натоварените с представителни, а не с управленски функции лица (в противен случай полето следваше да е озаглавено “Изпълнителни членове”). Това е така, тъй като чл. 235, ал. 3 ТЗ предвижда, че имената на овластените с представителство лица се вписват в търговския регистър. За разлика от това, в чл. 244, ал. 4 ТЗ липсва изискване за вписване на имената на изпълнителните директори.
Допустим брой представителни членове на СД
Действително, както в чл. 244, ал. 4, изр. 1 ТЗ по отношение на възлагане на управлението, така и в чл. 235, ал. 2 ТЗ по отношение на възлагане на представителството на АД, е посочена възможност за овластяване на “няколко” лица. В чл. 235 ТЗ (за разлика от чл. 244, ал. 4 ТЗ) обаче липсва забрана с представителството да бъдат овластени всички членове на СД. С това чл. 235, ал. 1 ТЗ съдържа диспозитивно правило, което следва да се прилага само при липсваща друга уредба на представителството в устава. А такава друга уредба без ограничение може да гласи, че дружеството се представлява разделно от всеки член на СД.
Повод за тази публикация е казус от практиката ми с вписване на овластените с представителство на АД членове на съвет на директорите. Mahony’s Law Studio може да Ви съдейства както за вписване на обстоятелства по партидата на търговски дружества в търговския регистър, така и с целия учредителен процес..
Тази публикация е достъпна и на немски език тук.