В тази публикация от края на 2017г. съм изброила най-важните регистрации, които български работодател трябва да извърши при командироване на строителни работници в Германия. Командироването на служители от строително предприятие логично е свързано от страна на работодателя с изпълнение на договор за строителство или отделни СМР, което от своя страна поражда въпроси за данъчните и административни задължения на това строително предприятие, възникващи за него при упражняване на строителна дейност в Германия.
I. Данъци - кои и кога в България или в Германия?
Често срещано заблуждение на работодателите, командироващи работници за изпълнение на договор за услуги в друга страна-членка на ЕС е, че щом разполагат с удостоверение А1, то те нямат данъчни задължения в Германия. В действителност, това удостоверение само установява приложението на българското социалноосигурително законодалтество спрямо командированите работници за срока на тяхното изпращане в чужбина. Т.е. удостоверението А1 няма отношение към данъчното облагане и само определя мястото на внасяне на осигурителните вноски, независимо от (временното) преместване на мястото на полагане на труд. Къде тогава се дължат данъци върху реализираните печалби и доходи от извършване на дейност в Германия?
Задължение за внасяне на корпоративен данък в Германия
Немският закон за корпоративния данък (Körperschaftsteuergesetz - KStG) определя, че на облагане в Германия подлежат предприятията, които нямат седалище или адрес на управление там, с местните си (най-общо реализирани в Германия) доходи. Същевременно, българският ЗКПО предвижда, че печалбите на българските юридически лица се облагат с (български) корпоративен данък. Това би означавало печалбата от един и същ доход - този, реализиран от договор за строителство в Германия - би трябвало да се обложат и в двете страни - в България и в Германия. Както българският, така и немският закони за корпоративното облагане обаче поредвиждат, че при наличие на действащ международен договор в областта на корпоративното облагане, той се прилага с предимство пред националните разпоредби. Такъв е случаят с действащата Спогодба между Република България и Федерална република Германия за избягване на двойното данъчно облагане и на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото (СИДДО между България и Германия). Според нея печалбите на установено в едната държава (в случая България) предприятие се облагат с данък само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата държава (в случая в Германия) чрез място на стопанска дейност, разположено там. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието, причислими към това място на стопанска дейност, се облагат в другата държава (Германия).
Какво обаче представлява място на стопанска дейност и кога едно (строително) предприятие от България разполага с такова в Германия? Отговорът на този въпрос също се съдържа в разпоредбите на СИДДО между България и Германия и гласи, че "място на стопанска дейност” представлява (дейности, извършвани на) строителна площадка, строителен или монтажен обект, когато продължават за повече от девет месеца.
При изчисляването на този 9-месечен срок трябва да се вземат предвид подготвителни, довършителни работи, прекъсване на изпълнението и причините за това. Също така е важно да се отбележи, че с възникване на място на стопанска дейност за строителното предприятие в Германия, корпоративният не е единственият немски подоходен данък, който ще се дължи от българския строител. Към него следва да се прибави още и т. нар. стопански или търговски данък (Gewerbesteuer).
Задължение за облагане на заплатите на работниците в Германия
При облагане на заплатите на командированите в Германия за изпълнение на строителни дейности работници често се срещам и с друго погрешно разбиране - щом печалбите на българското дружество-изпълнител по договор за строителство и работодател на командированите в Германия работници се облагат в Германия едва при възникване на място на стопанска дейност за него там, то същото важи и за данъка общ доход. Дали обаче работодателят разполага с място на стопанска дейност в Германия или не, има само частично значение за определяне на мястото на облагане на доходите от трудово възнаграждение на командированите там негови работници. Това е така, тъй като правилото, залегнато в СИДДО между България и Германия, за приложимото спрямо данък общ доход законодателство гласи, че възнаграждението на български гражданин, получено за положен в Германия труд, се облага в България, ако едновременно са изпълнени следните 3 условия:
- работникът пребивава в Германия за период или периоди, ненадвишаващи общо 183 дни във всеки 12-месечен период, започващ или завършващ в съответната данъчна година, и
- възнаграждението е платено от работодател или за сметка на работодател, който не е местно лице на другата държава, и
- възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност, което работодателят притежава в другата държава.
В случай че което и да е от гореизброените условия не бъде изпълнено, данък общ доход върху заплатата на съответния служител се дължи в Германия съгласно немското законодателство.
С това е възможно, дори работодателят да не дължи корпоративен данък в Германия, заплатите на (някои) от командированите в Германия работници да се облагат там. Също така е възможно място на облагане на работна заплата и място на внасяне на осигурителни вноски, свързани с тази работна заплата, да се различават (данък общ доход да се дължи в Германия, а осигурителните вноски - в България).
В допълнение: задължение за начисляване на ДДС във фактурите
Общата европейска система на данъка върху добавената стойност определя мястото на изпълнение на услуги и на облагане на доставката им на мястото, където е установен получателят - данъчно задължено лице. Когато услугата е свързана с недвижим имот, мястото на облагане винаги е на мястото, където е разположен той. Това означава, че при договори за строителство, изпълнявани в Германия от български строителни фирми, ДДС се дължи в Германия. Ако и доколкото българското предприятие не разполага с постоянен обект в Германия, например място на стопанска дейност, то той следва да издава фактурите си без (български) ДДС при позоваване на обърнатото данъчно задължение, а немският получател на услугите му следва да (си само-)начисли немски ДДС.
II. Удостоверяване освобождаването от немски подоходни данъци
Макар по силата на гореизложените правила при изпълнение на посочените условия подоходни данъци да не се дължат в Германия, за доказване на това обстоятелство българските строителни фирми следва предварително да се сдобият със съответни удостоверения от немската данъчна администрация.
Удостоверение за освобождаване от данък при източника за строителни услуги
Немският закон за подоходното данъчно облагане (Einkommensteuergesetz) предвижда, че при получаване на строителни услуги възложителите им следва да удържат от фактурите на изпълнителите т. нар. данък при източника за строителни услуги (Bauabzugsteuer). Удръжката е в размер на 15% и с нея се гарантира плащането на дължимите в Германия корпоративен и данък общ доход. От задължението за удържане на данък при източника може да бъде направено изключение, ако бъде представено т. нар. Удостоверение за освобождаване (Freistellungsbescheinigung). Удостоверението се издава по искане на заинтересованото българско дружество от компетентната за него немската данъчна служба, в случай че подлежащото на обезпечаване данъчно вземане не е застрашено, което при неустановени в Германия лица се приема, ако бъде бъде представено удостоверение за местно лице от чуждестранната (в случая българската) данъчна администрация.
Удостоверение за освобождаване от задължение за удържане на данък общ доход
Както и в България, макар работниците да са носители на задължението за данък върху трудовото си възнаграждение, в Германия той също следва да се удържа и внася от работодателя. За да бъде един български работодател освободен от задължението за удържане и внасяне на данък общ доход върху работните заплати на командированите от него в Германия служители, той следва да разполага с удостоверение за всеки един служител, че по силата на приложимата СИДДО между България и Германия данък общ доход не се дължи в Германия.
Настоящата публикация представя само някои от принципите за определяне на данъчните задължения при извършване на строителна дейност в Германия и не бива да се счита за точна и изчерпателна консултация за всеки конкретен случай. Mahony’s Law Studio може да Ви съдейства с детайлно проучване на Вашия казус при изпълнение на договор за строителство в Германия.