Забраната за външно съвместителство е често засягана тема в моята практика и използвам промените в Кодекса на труда, действащи от началото на месеца, свързани с нея, за да разясня приложното й поле.
Що е то външно съвместителство?
Външно съвместителство е работа по трудов договор (не по извънтрудови правоотношения, като например граждански договор, на “свободна практика”, като съдружник в търговско дружество и пр.) при друг работодател извън работното време по основното трудово правоотношение. И досега имаше възможност първият/ основният работодател да откаже на негов служител сключването на втори трудов договор. Това можеше да стане чрез уговорка в този смисъл, включена в индивидуалния трудов договор (като образците на трудови договори на голяма част от българските работодатели обичайно предвиждаха именно такава забрана). Важно е да се уточни, че в досегашната разпоредба от Кодекса на труда, уреждаща външното съвместителство (чл. 111), не се предвиждаше изрично възможност за забрана, а само опция да се уговори нещо “друго”. Това “друго” можеше да бъде, вместо забрана за сключване на втори трудов договор, само задължение за уведомяване или изискване на предварително съгласие от основния работодател. Новият текст на чл. 111 КТ, в сила от 01.08.2022г., гласи, че по принцип външното съвместителство е разрешено, освен при изрично уговорена забрана в индивидуалния трудов договор по основното трудово правоотношение.
Промените в тази връзка са две:
- вече не се предвижда уговаряне на каквото и да било “друго” в основния трудов договор, т.е. изисквания за предварително уведомяване или получаване на съгласие не биха били съвместими с новата редакция на чл. 111 КТ;
- забраната за външно съвместителство може да бъде оправдана само по две причини, а именно с цел защита на търговска тайна и/ или предотвратяване на конфликт на интереси.
Ето защо е важно да се изясни значението на понятията “търговска тайна” и “конфликт на интереси”.
Забрана за външно съвместителство с цел защита на търговска тайна
През пролетта на 2019г. със Закона за защита на търговската тайна в българското законодателство бяха въведени изискванията на Директива (ЕС) 2016/943 относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни). Законът съдържа легална дефиниция на понятието “търговска тайна”, гласяща, че “търговска тайна е всяка търговска информация, ноу-хау и технологична информация, която отговаря едновременно на следните изисквания:
представлява тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност от елементи не е общоизвестна или леснодостъпна за лица от средите, които обичайно използват такъв вид информация;
има търговска стойност, поради тайния си характер;
по отношение на нея са предприети мерки за запазването й в тайна от лицето, което има контрол върху информацията.”
Ако дадена информация не отговаря на някой от тези критерии, тя не може да се третира като търговска тайна и защитата й чрез недопускане на външно съвместителство (от лица, които имат достъп до нея) би била незаконосъобразна.
Забрана за външно съвместителство за предотвратяване на конфликт на интереси
Не толкова ясно регламентирана е ситуацията с наличие на конфликт на интереси при трудовите правоотношения. Легална дефиниция на понятието “конфликт на интереси” се съдържа в редица специални закони за уреждане на ситуациите на противоречащи си служебни/ обществени и лични интереси при заемане на публични длъжности и упражняване на професии, свързани с опазване на обществения ред и упражняване на правата и свободите на гражданите. Стремежът на законодателя за предотвратяване на конфликт на интереси е намерил изражение и в уредбата на търговските отношения. Така например, за съдружниците в търговски дружества са предвидени забрани за действие против интересите на дружество от страна на съдружник в него. Кодексът на труда пък предвижда общо задължение за добросъвесност при упражняване на трудовите права и задължения, както и урежда злоупотребата с доверието на работодателя като дисциплинарно нарушение. Липсва обаче ясна регламентация на конфликта на интереси в светлината на трудовите договори. Възможно е да се касае за пропуск на законодателя или пък неговата воля е била да се остави свобода за регламентация на ситуациите на конфликт на интереси според конкретните обстоятелства в предприятията на работодателите.
Така или иначе, от всички разписани правила и действащи разпоредби може да се направи най-общо заключение, че конфликт на интереси за служител по трудово правоотношение в светлината на сключване на втори трудов договор ще е налице, когато интересите на двамата работодатели си противоречат.
Възможно е, вместо или наред с това, да се определи кръга от работодатели или сферите на дейност на такива, при които външно съвместителство би било недопустимо поради конфликт на интереси. Друга алтернатива е конфликтът на интереси да бъде уреден във вътрешните документи на работодателя, например в правилника за вътрешния трудов ред.
Mahony’s Law Studio може да Ви съдейства по въпроси, свързани с външно съвместителство, както и по други проблеми в областта на трудовото законодателство.