Адвокатът - моят най-добър приятел

От Ралица Махони

Или защо своевременната консултация с адвокат може да ни спести много разходи и главоболия?

Статията се прочита за
думи

Само миналата седмица ми се наложи да работя по три случая, които за пореден път доказаха тезата ми, че да се посъветваш своевременно със специалист, по-конкретно с юрист, спестява главоболия, средства и време в бъдеще.

Разбира се горното заключение звучи доста абстрактно, затова ще Ви запозная накратко с трите казуса, за да се убедите колко важна и полезна може да е превантивната намеса на адвокат.

Случай 1: Невъзстановени от застраховател разходи за диоптрични очила

Доброволното здравно осигуряване е една от социалните придобивки, които работодателите (особено големите корпорации) предоставят на служителите си. За това си има логично обяснение - този вид социален разход е освободен от данък върху разходите.

Дамата, която ме потърси, е служител в предприятие с много работници и като такава ползва услуги по договор за доброволно здравно осигуряване, сключен от нейния работодател. Работата й е свързана с постоянно взиране в документи и монитор, поради което периодично й се налага да се преглежда при овталмолог, който й предписва все по-висок диоптър за корекция на зрението.

Още миналата година, купувайки сравнително скъпи очила с надеждата, че разходите за тях ще й бъдат възстановени от осигурителя, тя останала разочарована, защото й обяснили, че не е достатъчно корекцията да е с 0,5 диоптъра. Причината за това е, че според общите условия по договора за доброволно здравно осигуряване разходите за диоптрични очила се възстановяват само, ако корекцията надхвърля 0,5 диоптъра включително.

Тази година на клиентката й се налага отново увеличение на диоптъра с 0,25. Още преди да поръча новите очила, на принципа “парен каша духа”, тя се консултирала с представител на застраховятеля. Попитала дали, при положение, че миналата година не й е възстановен разход за диоптрични очила с диоптър 0,50 и тази година има корекция с още 0,25, с което надминава лимита от 0,50 включително, ще може да претендира възстановяване на разходите от осигурителя. Координаторът на застрахователната компания потвърдил устно това и така служителят на банката се сдобила с нови, не особено евтини очила.

Наложило й се с горчивина да научи, че и този път разходите няма да й бъдат възстановени. Така и не й станало ясно защо. А отговорът всъщност е очевиден и се съдържа в общите условия към договора за доброволно здравно осигуряване. Според тях на възстановяване подлежат само разходи за диоптрични очила във връзка с промяна в диоптъра с минимум 0,5 включително. Явно мотивтът за поемане на разходите за диоптрични очила е да се помогне на служителите в случаите, в които (включително поради трудовото натоварване) се налага рязка корекция на зрението със сериозен диоптър. Съответно не е достатъчно например всяка година зрението да се коригира с 0,25 диоптъра и на 3тата година да се възстановят разходите за 3тия чифт очила, а е необходимо конкретната промяна в диоптъра да е с минимум 0,5 включително.

Сега дамата разполага с два чифта прескъпи очила, заплатени изцяло от нея, въпреки очакването застраховятелят да се включи в разхода поради наличието на допълнително здравно осигуряване. Своевременен прочит на общите условия (от юрист) щеше поне да й помогне поне да избере очила на по-разумна цена. Алтернативата специално в случаите на ползване на услуги от доброволно здравно осигуряване е предварително да се изиска писменото становище на застрахователната компания за конкретния разход.

Случай 2: “Задължение” за регистрация по Закона за ДДС, независимо от вида на доставките, от които е реализиран оборотът?

Този случай всъщност е положителният пример в тази история. Защото въпреки първоначалното подвеждане, клиентите все пак се допитаха до адвокат на време.

Герой в историята е български стартъп, на който предстои сключване на договор с американска компания, възнаграждението по който надхвърля прага за задължителна ДДС-регистрация. Нормалната реакция на младите предприемачи е била, веднага да се посъветват по въпроса със счетоводителя си, който от своя страна ги е информирал за необходимостта да се регистрират по ДДС.

Нашите хора обаче се усетили, че имат познати, които отдавна работят в същата област именно с американски клиенти и досега не са регистрирани по ДДС въпреки сериозните си обороти. Това им подсказало да потърсят второ мнение.

Дейността на клиентите по договора с американската компания се състои в разработване на софтуер. Тази дейност се квалифицира от Закона за ДДС като доставка на услуга, предоставяна по електронен път. Когато получател на такава услуга (клиентът) е установен извън ЕС, независимо дали е данъчно задължено или данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение е на мястото, където е установен той. Това автоматично означава, че доставката на услуга, извършвана по електронен път, е необлагаема по нашия Закон за ДДС доставка и следователно възнаграждението за нея се включва в облагаемия оборот. Точно тук е тънкият момент, пропуснат от въпросния счетоводовител - за задължението за регистрация по ДДС значение има само размерът на облагаемия оборот. Т.е. не всеки реализиран оборот се взема предвид за определяне на задължението за регистрация по ДДС.

Какво щеше да стане, ако клиентите не бяха осведомени своевременно за това? Вероятно счетоводителят щеше да подаде заявление за задължителна регистрация по ДДС. Предполагам, че служителите от НАП щяха да откажат извършването й заради липсата на основание за такава. Тогава обаче нашият стартъп вече щеше да е попаднал в полезрението на приходната администрация и дейността му вероятно щеше да бъде гледана по-изкъсо, отколкото ако “кучетата не бяха разлайвани” въобще. В най-лошия случай, ако и органите по приходите бяха пропуснали особеността с облагаемия оборот, клиентите щяха да са регистрирани по ДДС, да са длъжни да начисляват данъка, да подават месечни спавки-декларации и редовно да подлежат на проверки и ревизии от приходната администрация.

Случай 3: “Безплатна” цифрова телевизия за 2 години?

И тук, както в първия случай, проблемът произтича от подвеждаща устна консултация и непрочетен договор/ общи условия.

Поводът да бъда потърсена беше, че, след като ползвал 6 месеца безплатна цифрова телевизия, клиентът получил фактура за предоставяната му услуга за 7мия месец и то според ценообразуването за най-скъпия пакет. Когато запитал доставчика за повода за фактурирането, му било обяснено, че промоционалният пакет “безплатна цифрова телевизия” е само за 6 месеца от общо двугодишния срок на договора. Съответно и да иска сега да се откаже от услугата, клиентът трябва да заплати обезщетение в размер, равен на месечните вноски за оставащите 18 месеца от договора.

До заблудата се стигнало поради неточна агитация от страна на служител на мобилния оператор, предоставящ услугата, в следствие на която клиентът останал с впечатление, че телевизията ще е безплатна за целия двугодишен срок на договора, с който той, наред с безплатната телевизия, получава срещу заплащане и други услуги от същия оператор.

Разбира се, ако веднага беше прочел договора и общите условия към него, клиентът сам е щял да установи несъответствието между агитацията и реалните условия. Действително такъв вид действия от страна на търговец спрямо потребител представляват нелоялна (заблуждаваща) търговска практика, която дава право на потребителя на развали сключения договор и да претендира обезщетение. Проблем обаче в този случай е доказването на нелоялното поведение на търговеца, което се изразява само в устна уговорка, на която обаче противоречат подписаните от потребителя договор и приетите общи условия, които изрично уреждат точните условия на сделката.

В конкретния случай за щастие налице е основание за прогласяване недействителността на договора. Но както и клиентът ми, така в повечето случаи всички ние си казваме “че кой ги чете тези общи условия” и поемаме неясни за нас задължения, които по-късно ни излизат солено. Не е казано, че даже при сключване на договор с мобилен оператор е необходимо да се консултирате с адвокат. Достатъчно ще е предварително да се запознаете с условията, при които встъпвате в дългосрочни отношения (публикувани са на сайтовете на мобилните оператори) и само при неяснота да се посъветвате със специалист.

В практиката си съм имала много случаи, общото между които, както при гореизброените, е ненавременната намеса на адвокат. Последиците винаги са по-тежки, отколкото да се заплати консултантско възнаграждение преди встъпване в договорни отношения, избор на правноорганизационна форма за ново бизнес-начинание, попълване на данъчна декларация, разпореждане с имоти и пр. Защото резултатът най-често е продължаващ години наред съдебен процес с множество съдебни, адвокатски и други разноски и неясен изход.

Всъщност за адвокатите този вариант не е неизгоден. Така си вадим хляба.

Но ако можехте да получите бърза и достъпна консултация, с която да се почувствате на сигурната страна и да си спестите неприятни изненади в бъдеще, какво ще предпочетете? Да заплатите едно наглед излишно адвокатско възнаграждение за съвет, или да разчитате на това, че все ще се намери адвокат, който да реши проблемите Ви при нужда?

Изводът от разказаните истории е, че уж спестеното днес, утре ще ни струва двойно, или, както се казва, “евтиното излиза скъпо”.

Disclaimer: Тази публикация няма за цел да Ви гарантира успех във всеки случай на превантивна намеса на адвокат; с нея не се цели съпоставка на труда на различните адвокати. Публикацията е насочена изцяло и само към ползите от своевременната адвокатска намеса, независимо от личността на конкретно избрания/те адвокат/и.

Не чакай правните проблеми да те затрупат.
Посъветвай се с твоя адвокат сега.