По повод публикацията ми от 5ти октомври по казуса uber получих покана от BIT да дискутираме темата в ефир. Ето видео от участието ми в предаването еМисия България:
Ефирното време няма как да стигне за представяне на всички гледни точки и аргументацията им по въпроса “за” или “против” uber в България. Затова събрах и Ви представям по-долу по-интересните от тях, на които попаднах при подготовката за телевизионното ми участие:
Според статистиката, изготвена по поръчка на популярната американска медия, потреблението на Юбер-услугите се е увеличило с 13% от 4% през 2014 на 17% през 2015г.
Юбер-водачите пък ще имат по-добър рейтинг и приходи, ако придобиват нови автомобили. Затова, също по данни на NBC News, например един тексаски търговец на нови атомобили предлага отстъпка за uber-водачите.
Виктор Папазов - основател на българската фондова борса за БГНЕС
Относно начина на разплащане при използване на uber
“При Uber всички плащания са безкасови, по банков път. Клиентите плащат чрез кредитни/дебитни карти. всички транзакции могат да бъдат лесно проследими и доказани. Ако някой не декларира доходите си, това вече е негова лична отговорност. При “жълтите таксита” невинаги като клиенти получаваме касовата бележка от апарата на таксите.”
Относно контрола:
“Разпространяват се легенди как някой шофьор на Uber може да ви закара някъде и да ви ограби или изнасили, а нормалните таксита са сигурни, защото шофьорите им ходели на тестове. (…) Възможността шофьор на “жълто такси” да ви причини неприятни емоции са много по-големи, като започнем от пушенето в колата до слушането на чалга и стигнем до.... В момента на приемане на заявката за споделено пътуване, и шофьорът и клиентът получават имената и телефонните си номера, а освен това на приложението на шофьора излиза картата с отбелязан маршрут. (…) При Uber има още един контрол, който не съществува при “жълтите таксита” – система за взаимно оценяване на клиенти и шофьори.”
По твърденията за нелоялна конкуренция:
“Единствената разлика между Uber и такси-колите, е че операторите на “жълти таксита” заплащат някаква лицензионна такса на общината. Тази такса е наистина необходима, за да има поддръжка на определените стоянки за такситата. Докато при Uber, колите нямат нужда да стоят спрени на определени места и да задръстват София – именно в това е красотата на цялото приложение! (…) Жълтите таксита” могат да си приспадат гориво, ремонти, амортизации. Докато Uber шофьорите извършват услугата с личния си автомобил, в свободното си време и могат да приспаднат максимум 25% от приходите си. Цените на двете услуги са съпоставими (…)
Техническата изправност на автобомилите
“Собствената кола винаги се поддържа по-добре, отколкото колата на лизинг. (…) Доводите, че такситата се преглеждат по-често (на всеки 6 месеца, а при частните автомобили прегледът е на всеки 12 месеца) също нямат стойност. Стимулът на едно такси е да върти колкото се може повече километри на ден, защото това е неговата основна дейност, така шофьорът му припечелва хляба си. Докато при Uber автомобилът може да се ползва от време на време, за припечелване на допълнителен доход за собственика си и в такъв случай е нормално да се преглежда на веднъж годишно.”
“Услугата на "Юбер" е класически пример не за нелоялна конкуренция, а за несъстоятелните регулации на държавата, които се разбиват на пух и прах при появата на нещо ново. В крайна сметка говорим за напълно съзнателен и доброволен избор на хора да сключат сделка помежду си, която се отчита надлежно в реално време. В тази сделка държавата или администрацията нямат пръст - всъщност точно това е и проблемът на политиците. Икономическата власт на политиците се проявява именно в механизмите за намеса на всеки пазар и във всяка сделка. Регулацията - например издаването на разрешение или лицензирането, е точно такъв инструмент. Ето защо иновация, която излиза извън обхвата на традиционното регулиране, е ужасна новина за тях.
Uber alles - статия в Капитал от 02.10.2015г.
“Решението на ВАС в България е само първа стъпка от една борба, която ще се води тепърва на различни нива и институции. Ако сегашните закони надделеят, това ще е победа над един цялостен нов модел на бизнес – този на икономиката на споделяне.
Което показва и кой е най-важният въпрос в момента: умеят ли имащите власт да вземат решения, които хем не възпират навлизането на новите бизнес модели (което е обречена позиция), хем защитават еднаквите условия за всички компании, работещи на един и същ пазар.”
“Технология или бизнес? Бизнес моделът на Uber се основава на факта, че обществото има натрупани активи, които практически не се използват - в случая това са автомобилите на гражданите. Uber предлага мобилно приложение, което среща търсещите транспорт в съответния град, с онези, които имат свободно време и кола. Веднъж свалилите приложението клиенти могат да поръчват автомобил с водач, който да ги закара до желано място, като плащанията са изцяло с кредитна карта (тоест няма бакшиши, освен ако потребителят не желае да остави такива в брой). Допълнителна функционалност е, че през цялото време клиентът следи движението на автомобила, който идва към него. Разписките, които той получава обаче, нямат никакви реквизити на фактура, а данъци се плащат (евентуално) само върху дохода на водача. В масовия случай услугата е по-евтина от традиционния превоз с такси.”