Предмет на настоящата публикация са т. нар. виртуални валути, по-конкретно биткойните, и тяхното значение от гледна точка на подоходното облагане и ДДС.
На първо място грубо ще разясним понятието дигитална криптовалута и в частност биткойн. Наименованието на този вид валута идва от бит (на английски: bit или съкратено от binary digit, т.е. най-малката единица за измерване на количеството информация в компютърните системи) и койн (на английски: coin = монета).
Съответно от една страна понятието “валута” не е точно, тъй като биткойните не се контролират от никое правителство или банкова система и не отговарят на възприятието за пари. От друга страна обаче разплащането с биткойни отдавна излезе извън границите на онлайн търговията. В САЩ включително е възможно изплащането на трудови възнаграждения в биткойни. Съответно върху доларовата равностойност на виртуалната валута работодателите дължат и внасят съответните публични отчисления от изплащаните по този начин заплати. Като се има предвид, че преди да се стигне до днешните пари, в миналото са се използвали (ценни) метали и камъни като средство за закупуване на услуги и стоки, то защо да не се приеме, че биткойните също са валута, щом се разпознават като такава от голям брой хора, добиващи ги и търгуващи с тях.
С оглед нарастващото значение на биткойните, правителствата имат огромен интерес не само от признаването, но и от регулирането им, тъй като добивът и търговията с биткойни носят приходи на голям брой хора, и има смисъл тези приходи да се облагат в полза на държавния бюджет.
В България изрична законодателна уредба на данъчното третиране на добива и сделките с биткойни липсва. Приходната администрация у нас в няколко разяснения от последните години обаче успява да помести виртуалната криптовалута в съществуващите рамки, като се позовава на общите (включително европейски) правила и практиката на Съда на ЕС.
Важно е да се отбележи обаче, че самото добиване на биткойн ще е облагаема доставка само, доколкото предоставяните услуги (криптирането) са в пряка връзка с полученото възнаграждение (под формата на биткойни) и че между доставчика и получателя на услугата съществува правоотношение, по силата на което се разменят насрещните престации (услуга-възнаграждение).
По отношение на въпроса за третирането по ЗДДС на продажбата на bitcoin, то тя също ще представлява доставка на услуга, доколкото при виртуалната валута не се касае нито за пари в обращение, нито за чуждестранна валута, но същевременно има стойност (чл. 8 ЗДДС). С оглед разпоредбата на чл. 46 ЗДДС, при условията на която освободени от ДДС са доставките на финансови услуги, въпросът е дали разпореждането с биткойни представлява такава услуга и съответно освободена доставка. Според практиката на Съда на ЕС по чл. 13, Б от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху търговския оборот, освобождаване ще е налице, ако виртуалната валута биткойн може да бъде дефинирана като платежен инструмент и начинът й на функциониране включва прехвърляне на парични суми (както при плащанията, преводите и чековете). Следователно, дори биткойните да не представляват пари в класическия смисъл и да нямат номинална стойност, поради факта, че те се използват за замяна срещу пари, стоки или услуги, търгуването с дигитална криптовалута ще представлява именно доставка на финансови услуги.
Тази практика е възприета от българската приходна администрация, която обаче си запазва правото да преразгледа позицията си, в случай че Европейската комисия излезе с противоречащо становище.
От гледна точка на подоходното облагане на продажбите на биткойни, следва да се разграничава дали доходът е реализиран от физическо лице или от предприятие по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
За да се определи облагаемия доход се взема предвид сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, като се намалява със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка. Реализираната печалба/загуба се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив. Така изчисления доход физическите лица декларират с годишната данъчна декларация в срок до 30 април на годината, следваща годината на реализирането му.
За сравнение в САЩ биткойните се облагат с данък върху доларовата им равностойност към деня на добиване, а не върху цената, на която се търгуват. Ако придобитите биткойни бъдат продадени в рамките на една година след добиването им, към приходите си физическите лица прибавят и разликата между продажна цена и себестойността на биткойните към датата на придобиването им. В тези случаи физическите лица декларират така изчислените доходи с годишната си данъчна декларация и ги облагат с т. нар. self-employment-данък. Ако мине повече от една година от придобиването до продажбата, разликата се счита за капиталов приход и се облага с преференциалния данък от 15%.
От гледна точка на ЗКПО сделките с биткойни също спадат към операциите с финансови активи. Третирането им обаче зависи от приложимите счетоводни стандарти и от конкретния вид стопанска операция с биткойни.
От казаното до тук на теория става ясно, че сделките с биткойни подлежат на подоходно облагане. Въпросът е обаче, как данъчната администрация ще следи за тях и ще контролира декларирането на така реализираните доходи, при положение, че както валутата, така и сделките и потребителите са криптирани? Реално проследяването може да стане само в рамките на данъчна ревизия при откриване на финансовите потоци от осребряване на виртуалната валута.