Купили сте дефектна кола?

От Ралица Махони

Научете какви са правата Ви, ако са Ви продали повреден автомобил - втора ръка

Статията се прочита за
думи

Икономическата ситуация в България принуждава повечето граждани да купуват автомобили втора ръка. Действително тяхното състояние по презумпция е влошено спрямо това на нов автомобил. Едно са обаче следите от обичайно износване (очукани калници, захабена дамаска), друго - съществени недостатъци, затрудняващи нормалното функциониране на автомобила. Редно е продавачът да информира купувача за такива дефекти. Съответно това би трябвало да се отрази на цената, тъй като купувачът на свой ред ще трябва да вложи средства за ремонт и привеждане на колата в годно за употреба състояние.Какво обаче се случва, ако продавачът “пропусне” да спомене за такива недостатъци?

Имате проблем с Вашия продавач?

Консултирайте се сега!

Ако продавачът не се занимава професионално с търговия с (употребявани) автомобили, то купувачът има общите права по Закона за задълженията и договорите. Това означава, че ако успее да докаже, че автомобилът му е продаден с дефект, който е съществувал в момента на продажбата, то продавачът отговаря за този дефект. Затова и купувачът има задължение да прегледа купената вещ, вкл. ако е автомобил, непосредствено след покупката, както и да уведоми продавача за установени дефекти. Същото задължение за уведомяване съществува и ако по-късно се установи т. нар. скрит недостатък, който не е могъл да бъде открит при първоначалния преглед. При спазване на тази процедура продавачът отговаря за недостатъците.

Това означава, че купувачът има право да върне закупения автомобил и да иска платената за него цена, да го задържи и да иска намаляване на цената със стойността на недостатъка, или да отстрани недостатъка за сметка на продавача.

По-интересни обаче са случаите, в които продавачът се явява търговец на (употребявани) автомобили, а купувачът е потребител, т.е. физическо лице, което купува кола за лична употреба извън сферата на професионалната си дейност. От една страна, Законът за защита на потребителите (ЗЗП) съдържа облагодетелстващи потребителите разпоредби. От друга страна, неотдавна, с Решение от 04.06.2015г. по дело C-497/13, Съдът на Европейската общност (СЕО) се произнесе в полза на купувача по казус за дефектирал малко след продажбата употребяван автомобил - предмет на потребителски договор.

Какво е основното предимство на потребителите при договорите за покупко-продажба?

В ЗЗП е рекламентирана оборимата презумпция, че проявило се до 6 месеца от покупката несъответствие на потребителска стока с договора за продажба, се смята за съществувало при продажбата. С гореспоменатото решение СЕО внася яснота, че ако се докаже, че в този кратък период от продажбата въобще е налице дефект, то потребителят не е длъжен да доказва, че недостатъкът е бил налице към момента на продажбата, както е в общия случай.

Как въобще се стигна до произнасяне на Съда на ЕО по въпроса?

СЕО е бил сезиран с преюдициално запитване от холандски съд по казус, основаващ се именно на норма от холандското законодателство, съответсваща на горецитираната от ЗЗП (тъй като и двата нормативни акта транспонират разпоредбите на Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции в съответните национални законодателства).

Конкретният казус е следният:

През м. май 2008 г. г-жа Фабер купува от автокъща в Холандия автомобил втора употреба. Само 4 месеца след покупката автомобилът се запалва в движение и изгаря напълно. Причината за пожара така и не могла да бъде установена, тъй като никоя от страните не се ангажирала с извършване на експертиза, преди останките от колата да бъдат предадени в автоморга и унищожени. Автокъщата, продала автомобила, оспорила ангажираната й отговорност и първоинстанционният съд постановил решение в нейна полза. Въззивният съд обаче, преди да се произнесе, отправил запитване към СЕО във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 5, ал. 3 от Директива 1999/44/ЕО, уреждащ именно цитираната оборима презумпция.

По-конкретно СЕО бил ангажиран включително с отговор на въпроса “Какво означава изразът „всяка липса на съответствие, която бъде установена“ в член 5, параграф 3 от Директива 1999/44, и по-специално: доколко потребителят/купувачът е длъжен да изложи факти и обстоятелства, които се отнасят до липсата на съответствие (или до причината за нея)? За целта достатъчно ли е потребителят/купувачът да (…) докаже, че закупената вещ не функционира (безупречно), или той е длъжен също (…) да докаже кой недостатък на продадената вещ е (бил) причина за това, че тя не функционира (или не функционира безупречно)?

Становището на Съда на ЕО

СЕО излага, че с разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Директива 1999/44/ЕО се въвежда отклонение от общото правило, че купувачът трябва да докаже наличието на несъответствие на закупената стока с договора за продажба към момента на продажбата. При потребителски договор, ако липсата на съответствие бъде установена в срок от шест месеца след доставката на стоката, възложената на купувача доказателствена тежест се олекотява, като несъответствието се счита за съществувало още в момента на доставката.

За да се възползва от това олекотяване на доказателствената тежест потребителят трябва да докаже само:

  • че продадената стока не съответства на потребителския договор, т.е. че не е годна за обичайната употреба или че й липсват предвидени в договора в качества. При това той не е длъжен да доказва нито причината за несъответствието, нито че продавачът е отговорен за него;
  • че несъответствието е установено, т.е. се е проявило фактически, в срок от шест месеца след доставката на стоката.

”Ако тези факти са доказани, потребителят е освободен от задължението да докаже, че липсата на съответствие е съществувала още в момента на доставка на стоката. Настъпването на това несъответствие в краткия период от шест месеца дава основание да се предположи, че макар да се е разкрило едва след доставката на стоката, към момента на тази доставка то вече е било налице „поне в зародиш“(…). Тогава продавачът (…) ще е този, който трябва (…) да докаже, че несъответствието не е било налице още в момента на доставка на стоката, като установи, че липсата на съответствие се дължи или произтича от действие или бездействие след тази доставка. Ако продавачът не успее да докаже надлежно, че липсата на съответствие се дължи или произтича от обстоятелство, настъпило след доставката на стоката, прогласената в член 5, параграф 3 от Директива 1999/44 презумпция позволява на потребителя да предяви правата, които черпи от тази директива.”

Какво означава решението на Съда на ЕО на практика?

Ако потребител закупи от търговец употребяван автомобил и в срок от шест месеца от доставката му се прояви недостатък, т.е. несъответствие на състоянието на автомобила с договора за продажба, то потребителят не трябва да доказва, че дефектът не се е проявил по-късно, а е съществувал още при продажбата.

Продавачът на употребявания автомобил е този, който следва да докаже, че е доставил на потребителя изправна, съответстваща на уговорката им кола. Ако не успее да направи това по безспорен начин, потребителят може да се ползва от правото си да иска намаляване на цената за закупения дефектен автомобил или да развали договора и да иска възстановяване на цялата платена продажна цена.

За да се ползва потребителят от последно изброените права, той трябва първо да даде възможност на продавача да приведе стоката в съответствие с договора, като я ремонтира в едномесечен срок от отправена му рекламация.

Не чакай правните проблеми да те затрупат.
Посъветвай се с твоя адвокат сега.