Общите условия са предефинирани разпоредби, които намират приложение към множество договори, сключвани от дадено лице. Често използвани са от банки, мобилни оператори, електроразпределнителни дружества, онлайн- и всякакви други търговци.
Затова не само, ако искаме да се позовем на тях и да ги използваме в практиката си, но и ако смятаме, че не следва да намират приложение в някое сключено от нас правоотношение, е важно да знаем основните правила за употребата им.
Общи положения
За договорите между нетърговци, както и за сделки на търговци извън професионалната им дейност, се прилага правилото, че общите условия пораждат действие между страните само, ако страната, на която са предложени, писмено ги е потвърдила. Това означава да се е подписала под тях (това ще е необходимо, ако за главния договор е предвидена писмена форма за действителност, а в останалите случаи се препоръчва писмена форма за доказване) или в друго писмено изявление да е приела приложението им за съответното правоотношение.
Когато договор е сключен веднъж при приложение на общи условия, ако страната, която ги е предложила, реши да ги промени, то промяната ще породи действие спрамо контрагента й само, ако изрично му е съобщена и той не възрази срещу нея в даден му за целта подходящ срок.
Потребителски договори
За разлика от общите правила, тези относно потребителските договори са много по-строги спрямо търговците, които обикновено си служат с общи условия. Законът за защита на потребителите съдържа разпоредби, които изключват приложението на общи условия и дори водят до тяхната нищожност. Такъв е случаят с неравноправни клаузи, които не са уговорени индивидуално. Това са договорни разпоредби, които са изготвени предварително от търговеца и върху съдържанието на които потребителят не е имал възможност да влияе.
Общите условия в потребителски договори обвързват потребител само, ако са му били предоставени и той изрично се е съгласил с тях. За целта е нужен подписът му под общите условия. Не е достатъно в основния договор или друг документ да се препраща към общите условия с указанието, че те са част от договора. В противен случай търговецът трябва да докаже, че потребителят изрично е приел приложението на общите условия. Освен това е необходимо потребителят да получи екземпляр от подписаните от търговеца общи условия, което също при спор подлежи на доказване от търговеца.
За да бъдат променени общите условия по действащ потребителски договор, е необходимо изрично уведомяване на потребителя по посочен от него начин. В едномесечен срок от уведомяването потребителят има право да се откаже от договора, без това да е свързано с негативни последици за него, като задължение за плащане не обезщетение или неустойки, или да предпочете продължаване на договорните отношения при действащите до момента общи условия. Ако не направи това, изменението влиза в сила и е обвързващо за потребителя.
Ако се чудите, дали общите условия по сключен от Вас потребителски договор са уговорени според тези правила, попитайте и
Търговски сделки
Когато страни по сделка са двама търговци, правилата за въвеждане на общи условия в съдържанието на сделката са много по-свободни. Тъй като за търговския оборот използването на бланкови договори и предефинирани разпоредби е често срещано, което всеки търговец може да очаква от своите контрагенти, дори не е необходимо изрично препращане (включително устно) към наличието на такива условия, за да станат те част от договора. Напротив, достатъчно е, с оглед практиката в съответния бранш и обичайното развитие на правоотношенията в него, контрагентът да е трябвало да знае, че другата страна използва общи условия. Ако това е така, то те стават част от договора, ако партньорът на автора на общите условия не оспори приложението им незабавно. В практиката търговците често прибягват до препращане във фактурите или офертите си към публикувани на фирмената интернет-страница общи условия, за да могат да докажат, че партньорите им, при полагане на необходимата грижа, са можели да се информират за съответните разпоредби.
По-интересни обаче са случаите, в които и двете страни по търговска сделка използват общи условия за сключваните от тях договори, които си противоречат (например в разпоредбите относно приложимото към договора право). От една страна въпросът е, дали въобще е сключен договор, при положение, че страните явно не са единодушни по всички точки на сделката? От друга страна, след като всеки един от партньорите препраща към собствените си общи условия, кои от тях следва да се прилагат в случай на спор?
Тъй като, за да бъде сключен договор е необходимо съгласието на страните само по минимално необходимото съдържание за конкретния вид сделка, обикновено противоречащите си общи условия няма да водят до нищожност на договора. При това положение остава отворен само въпросът относно приложимите към така сключения договора общи условия.
Би могло да се приеме, че следва да се прилагат хронологично последно представените общи условия, с които не е изразено изрично несъгласие. Тази хипотеза ще бъде ефективна, ако действително има разминаване във времето между офертата за сключване на договора и приемането й. Решението няма да е приложимо за сключвани при присъствие на двете страни договори, както и би могло да пречи на сделката при липса на готовност на страните за (мълчаливо) приемане на съответно отсрещните общи условия.
Затова на практика по-често прилаганото правило е това, при което за уговорени между страните се считат само разпоредбите от общите условия, които не си противоречат, не се изключват взаимно. Вместо отпадналите поради липса на съгласие (покриване в съдържанието) общи условия, се прилагат съответните нормативни разпоредби.
Искате да използвате общи условия в практиката си?
заявете Вашите общи условия тук
В следващата част на тази публикация ще Ви запозная с особеностите, свързани с приложението на общи условия при някои видове договори (договор за потребителски кредит, застрахователен договор, договор с мобилен оператор и с енергийно предприятие).