“Който не работи, той не греши”, гласи народната мъдрост. И действително, всички допускаме неволни грешки в работата си - дали от преумора, недостатъчно внимание или по технически причини. В повечето случаи грешките не само са нежелани, но и при голямо старание не могат да бъдат избегнати, тъй като са типични за дадения вид дейност. Последно описаният случай в правото се дефинира като реализиране на обичайния производствено-стопански риск, при който работникът не следва да отговаря за причинени от него вреди. Обяснението за това е задължението на работодателя, като предприемач, да понесе последиците от реализиране на типичните за неговия бизнес рискове.
Във всички останали случаи, когато в рамките на трудово правоотношение за работодателя настъпят вредоносни последици, причинени от работник, се говори за (имуществена) отговорност на работника, каквато е застъпена в правните уредби на много страни, включително на България и на Германия.
Но как точно изглежда тази правна уредба? Основните случаи на реализиране на имуществената отговорност на работниците и служителите спрямо техните рабодотали ще изложа по-долу:
Видове имуществена отговорност
На първо място, както подсказва терминологията, тази отговорност следва да се отграничава от дисциплинарната (включително дисциплинарно уволнение), административнонаказателната и наказателната отговорност. Имуществената отговорност може да бъде реализирана паралелно с евентуално приложим друг вид отговорност. Тя има финансово измерение и цели покриване на конкретно причинени вреди.
Българското право изрично предвижда два вида имуществена отговорност на работниците според обхвата и реда за реализирането й - това са т. нар. пълна и ограничена имуществена отговорност. Както става ясно от названието на двата вида отговорност, в първия случай, при пълната отговорност, работникът трябва да покрие изцяло вредата според размера й. За разлика от това, при ограничената отговорност Кодексът на труда регламентира конкретни прагове, до които работникът е задължен да обезщети работодателя си.
В немското законодателство няма специална уредба на отговорността на работниците спрямо техните работодатели. Затова важат общите правила, както и задължителната съдебна практика. Те предвиждат степенен модел на отговорността на работника според тежестта на вината, който най общо гласи:
- при най-лека небрежност работникът по принцип няма да носи отговорност и работодателят следва да понесе изцяло вредоносните последици;
- при по-тежка и груба небрежност според конкретните обстоятелства щетата се поделя между работник и работодател в съотношение, зависещо от формата на вината на работника;
- само при особено груба небрежност и умисъл работникът изцяло отговаря за прининените от него вреди (както при пълната имуществена отговорност в България).
Ограничена имуществена отговорност
Както стана ясно, този вид отговорност на работниците ги облагодетелства, като не ги задължава да покрият нанесената вреда в пълен размер. Причината за това по-благоприятно третиране на работниците в сравнение с общата гражданскоправна отговорност за вреди, са степента на вината и обстоятелствата, при които е причинена щета на работодателя. Ограничената имуществена отговорност се прилага само, ако вредата е причинена по небрежност при или по повод изпълнение на трудовите задължения на работника. Тези правила важат, както за трудови правоотношения по Кодекса на труда, така и за такива, регулирани от немското право.
Разлика в двете законодателства обаче се проявява на първо място в размерите на ограничената имуществена отговорност. В България те завсият от длъжността (функциите) на работника и са изрично уредени, както следва:
- в общия случай отговорността е в рамките на причинената вреда, но не повече от размера на уговореното месечно трудово възнаграждение;
- ако работникът има ръководни функции, отговорността му е ограничена до размера на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение;
- за вреда, причинена от лицата, осъществяващи отчетническа дейност (касиери, счетоводители, началник склад и др.) - отговорността е до размера на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение.
Както стана ясно по-горе, в Германия отговорността на работниците при причиняване на вреда по небрежност (средна форма) при или по повод изпълнение на трудовите им задължения, също е ограничена, но без да са предвидени конкретните размери, в които обхватът на отговорността може да варира.
Ред за реализиране на ограничената имуществена отговорност
В България ограничената имуществена отговорност се реализира на два етапа - извънсъдебен и, при негов неуспех, съдебен. Извънсъдебната фаза се състои в издаване на заповед от работодателя, в която се посочват основанието и размерът на отговорността. Заповедта следва да бъде издадена в общия случай в рамките на един месец от откриване на вредата, но не по-късно от 1 година от причиняването й. За материално-отговорни лица и ръководители сроковете са съответно тримесечен от откриване и 5-годишен от причиняване на вредата.
В едномесечен срок от връчването работникът има право да възрази писмено срещу заповедта. Ако не го направи, тя влиза в сила и работодателят има право да удържи дължимото от работника обезщетение от неговата заплата, като обаче се съобразява с несеквестируемия минимум (т.е. удръжките се правят до размера, определен в чл. 446 от Гражданския процесуален кодекс, в който трудовото възнаграждение не подлежи на принудително изпълнение, за да разполага работникът с необходимите му средства за живот според конкретните му имуществени и семейни отношения).
Ако работникът възрази срещу заповедта, работодателят следва в едномесечен срок от писменото й оспорване да предяви иск по съдебен ред и да докаже пред съда, че заповедта е основателна.
Пълна имуществена отговорност
С оглед изложеното до тук, за пълна имуществена отговорност се говори в неизброените по-горе случаи, т.е. при умисъл на работника или причиняване на вреда на работодателя не във връзка с изпълнение на трудовите задължения. В така описаните случаи важат общите гражданскоправни правила за предявяване на иск и доказване от работодателя на наличието на вреда, отговорността на работника за нея и причинна връзка между противоправното поведение на работника и вредата. Това важи както за трудовите правоотношения по българското, така и за тези по немското право.
Ако желаете и Вие да сте сред първите читатели на нашия бюлетин: