Имуществена отговорност на работниците

От Ралица Махони

Кратък сравнителен анализ на правната уредбата в България и в Германия

Статията се прочита за
думи

“Който не работи, той не греши”, гласи народната мъдрост. И действително, всички допускаме неволни грешки в работата си - дали от преумора, недостатъчно внимание или по технически причини. В повечето случаи грешките не само са нежелани, но и при голямо старание не могат да бъдат избегнати, тъй като са типични за дадения вид дейност. Последно описаният случай в правото се дефинира като реализиране на обичайния производствено-стопански риск, при който работникът не следва да отговаря за причинени от него вреди. Обяснението за това е задължението на работодателя, като предприемач, да понесе последиците от реализиране на типичните за неговия бизнес рискове.

Във всички останали случаи, когато в рамките на трудово правоотношение за работодателя настъпят вредоносни последици, причинени от работник, се говори за (имуществена) отговорност на работника, каквато е застъпена в правните уредби на много страни, включително на България и на Германия.

Но как точно изглежда тази правна уредба? Основните случаи на реализиране на имуществената отговорност на работниците и служителите спрямо техните рабодотали ще изложа по-долу:

Видове имуществена отговорност

На първо място, както подсказва терминологията, тази отговорност следва да се отграничава от дисциплинарната (включително дисциплинарно уволнение), административнонаказателната и наказателната отговорност. Имуществената отговорност може да бъде реализирана паралелно с евентуално приложим друг вид отговорност. Тя има финансово измерение и цели покриване на конкретно причинени вреди.

Българското право изрично предвижда два вида имуществена отговорност на работниците според обхвата и реда за реализирането й - това са т. нар. пълна и ограничена имуществена отговорност. Както става ясно от названието на двата вида отговорност, в първия случай, при пълната отговорност, работникът трябва да покрие изцяло вредата според размера й. За разлика от това, при ограничената отговорност Кодексът на труда регламентира конкретни прагове, до които работникът е задължен да обезщети работодателя си.

В немското законодателство няма специална уредба на отговорността на работниците спрямо техните работодатели. Затова важат общите правила, както и задължителната съдебна практика. Те предвиждат степенен модел на отговорността на работника според тежестта на вината, който най общо гласи:

  • при най-лека небрежност работникът по принцип няма да носи отговорност и работодателят следва да понесе изцяло вредоносните последици;
  • при по-тежка и груба небрежност според конкретните обстоятелства щетата се поделя между работник и работодател в съотношение, зависещо от формата на вината на работника;
  • само при особено груба небрежност и умисъл работникът изцяло отговаря за прининените от него вреди (както при пълната имуществена отговорност в България).

Ограничена имуществена отговорност

Както стана ясно, този вид отговорност на работниците ги облагодетелства, като не ги задължава да покрият нанесената вреда в пълен размер. Причината за това по-благоприятно третиране на работниците в сравнение с общата гражданскоправна отговорност за вреди, са степента на вината и обстоятелствата, при които е причинена щета на работодателя. Ограничената имуществена отговорност се прилага само, ако вредата е причинена по небрежност при или по повод изпълнение на трудовите задължения на работника. Тези правила важат, както за трудови правоотношения по Кодекса на труда, така и за такива, регулирани от немското право.

Разлика в двете законодателства обаче се проявява на първо място в размерите на ограничената имуществена отговорност. В България те завсият от длъжността (функциите) на работника и са изрично уредени, както следва:

  • в общия случай отговорността е в рамките на причинената вреда, но не повече от размера на уговореното месечно трудово възнаграждение;
  • ако работникът има ръководни функции, отговорността му е ограничена до размера на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение;
  • за вреда, причинена от лицата, осъществяващи отчетническа дейност (касиери, счетоводители, началник склад и др.) - отговорността е до размера на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение.

Както стана ясно по-горе, в Германия отговорността на работниците при причиняване на вреда по небрежност (средна форма) при или по повод изпълнение на трудовите им задължения, също е ограничена, но без да са предвидени конкретните размери, в които обхватът на отговорността може да варира.

Последиците от вредоносното поведение на немския работник се поемат съвместно от него и работодателя, като това обаче не означава задължително поделяне по равно. Конкретното съотношение зависи от множество фактори, сред които конкретните рискове, свързани с дейността на работника, размерът на вредата, застраховка на работодателя за дадения риск, имуществените и семейни отношения на работника, неговата позиция, продължителност на трудовото правоотношение, наличие на други провинения и досегашно поведение на работника.

Ред за реализиране на ограничената имуществена отговорност

В България ограничената имуществена отговорност се реализира на два етапа - извънсъдебен и, при негов неуспех, съдебен. Извънсъдебната фаза се състои в издаване на заповед от работодателя, в която се посочват основанието и размерът на отговорността. Заповедта следва да бъде издадена в общия случай в рамките на един месец от откриване на вредата, но не по-късно от 1 година от причиняването й. За материално-отговорни лица и ръководители сроковете са съответно тримесечен от откриване и 5-годишен от причиняване на вредата.

В едномесечен срок от връчването работникът има право да възрази писмено срещу заповедта. Ако не го направи, тя влиза в сила и работодателят има право да удържи дължимото от работника обезщетение от неговата заплата, като обаче се съобразява с несеквестируемия минимум (т.е. удръжките се правят до размера, определен в чл. 446 от Гражданския процесуален кодекс, в който трудовото възнаграждение не подлежи на принудително изпълнение, за да разполага работникът с необходимите му средства за живот според конкретните му имуществени и семейни отношения).

Ако работникът възрази срещу заповедта, работодателят следва в едномесечен срок от писменото й оспорване да предяви иск по съдебен ред и да докаже пред съда, че заповедта е основателна.

За разлика от това, в Германия, дори когато работникът не отговаря в пълен размер за причинените от него вреди, няма особен ред за реализиране на ограничена имуществена отговорност. Това означава, че важат общите гражданскоправни правила, вкл. предявяване на иск за обезщетение по съдебен ред.

Пълна имуществена отговорност

С оглед изложеното до тук, за пълна имуществена отговорност се говори в неизброените по-горе случаи, т.е. при умисъл на работника или причиняване на вреда на работодателя не във връзка с изпълнение на трудовите задължения. В така описаните случаи важат общите гражданскоправни правила за предявяване на иск и доказване от работодателя на наличието на вреда, отговорността на работника за нея и причинна връзка между противоправното поведение на работника и вредата. Това важи както за трудовите правоотношения по българското, така и за тези по немското право.

Тази публикация беше изпратена още преди месец на нашите абонати!

Ако желаете и Вие да сте сред първите читатели на нашия бюлетин:

Не чакай правните проблеми да те затрупат.
Посъветвай се с твоя адвокат сега.