Събирането на вземания от клиенти/ възложители е съществена част от бизнеса. От това зависят включително собствената платежоспособност и запазване на коректни отношения с доставчици, изпълнители, персонал и пр. С гарантиране свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали Европейският съюз дава възможност за разширяване на стопанската дейност и нейното международно извършване на територията на Общността. Освен предимства обаче вътрешният пазар носи и някои рискове, като например за събираемостта на вземанията от установени в друга държава контрагенти. Ако трябва да се придържаме към общите правила, обичайно за да предявим парични претенции по исков ред ще трябва да сезираме съда в държавата, в която е установен длъжникът. Този съд ще разглежда делото по важащите в тази държава процесуални правила. Това би могло да означава, че при установени в множество страни-членки на ЕС неизправни контрагенти, процесите ще протичат по различен, непредвидим начин (вкл. що се отнася до съдебни разноски, срокове, ход на производството, процесуални възможности и пр.).
Уреденото с Регламент (ЕС) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес производство цели по-бързо разрешаване на трансгранични спорове по граждански и търговски въпроси при материален интерес до 2 000 евро. Постановеното в рамките на това производство съдебно решение подлежи на изпълнение във всички държави от ЕС (с изключение на Дания) без да е необходимо декларирането му за изпълнимо в държавата на изпълнение.
За разлика от това предвиденото в Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане производство е приложимо независимо от материалния интерес. И при него обаче издадената заповед за плащане подлежи на изпълнение във всички страни-членки на ЕС (с изключение на Дания) без да е необходима нарочна процедура за признаването на заповедта за изпълнима. Това обаче не бива да се бърка с декларацията за изпълнимост по смисъла на чл. 18, ал. 1 от Регламент 1896/2006. Последно посоченият документ се издава от съда, постановил заповедта за плащане, и удостоверява, че срещу нея не е подадено възражение.
Приложно поле
И двете процедури са приложими като алтернатива спрямо предвидените в националните законователства съдебни производства. Европейските производства обаче са създадени включително с цел оптимиране и намаляване на разходите.
Предпоставка за иницииране и на двете процедури е една от страните по делото обичайно пребивава в страна-членка на ЕС, различна от държавата-членка, в която е сезиран съдът.
Производствата са подходящи за събиране на вземания по голяма част от гражданските и търговски спорове, т.е. за такива искове, които нямат за предмет данъчни, митнически или административни актове; не са приложми за искове срещу държавата, както и за социалноосигурителни и семейни спорове. С тези процедури не може да бъде инициирано производство по несъстоятелност.
С европейската заповед за плащане могат да бъдат предявени само парични претенции, докато европейската процедура за искове с малък материален интерес (ЕПИММИ) може да има за предмет и непарични претенции. Не могат да се предявят обаче непарични претенции по наемни правоотношения за недвижими имоти, както и каквито и да е претенции по трудовоправни спорове.
Процедура
И двете производства започват с подаване в компетентния съд на формуляри тип А (съответно приложение I към Регламент 861/2007 за ЕПИММИ и Регламент 1896/2006 за заповедта за плащане). Във формулярите се посочват подробности за иска. Ако с ЕПИММИ се предявява непарична претенция, може да бъде посочена само нейна приблизителна парична стойност, докато за заповедта за плащане е задължително вписването на точно предявената сума.
Компетентността на съдилищата се определя по общите правила, включително съгласно Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Особеност важи в производството за издаване на европейска заповед за плащане, при което, ако вземането е свързано с договор, сключен от лице-потребител с цел, която може да бъде считана като попадаща извън неговата професионална дейност, и ако ответникът е потребителят, единствено съдилищата на държавата-членка по местоживеенето на ответника по смисъла на член 59 от Регламент (ЕО) № 44/2001 са компетентни.
ЕПИММИ продължава с изпращане до ответника на стандартен формуляр за отговор (формуляр В), ведно с копие на иска и приложенията. Ответникът разполага с 30 дни от датата на връчване на формуляра за отговор. Ако постъпи такъв отговор, той се изпраща на ищеца. Съдът трябва да излезе с решение в рамките на 30 дни от получаване на отговора от ответника, освен ако не е необходимо изискване на допълнителна информация. В това производство съдебни заседания се провеждат само по изключение. За събирането на доказателства, според вида и обема им, съдът определя най-лесния и незатрудняващ метод.
При европейското заповедно производство процесът протича в обратен ред. Първо сезираният съд издава заповедта за плащане съгласно формуляр Д от Регламент 1896/2006, след което я връчва на ответника по заявлението съгласно правилата на държавата, в която той е установен. От връчването той разполага с 30 дни, за да подаде възражение, използвайки за целта формуляр Е от Регламент 1896/2006. Ако в този срок посътъпи възражение, производството продължава пред компетентните съдилища на държавата-членка по произход (т.е. държавата, в която е издадена заповедта за плащане) в съответствие с правилата на редовното гражданско производство, освен ако ищецът не е поискал изрично прекратяването на производството в такъв случай. При прекратяване на производството в такъв случай, ищецът може да предяви иск по общите правила, без проведеното европейско заповедно производство да засяга правата му.
Изпълнение
Съдебното решение, постановено в държава-членка по европейската процедура за искове с малък материален интерес, се признава и изпълнява в друга държава-членка, без да е необходима декларация за изпълняемост и без да има възможност за възражение срещу неговото признаване. За целта страната, искаща изпълнение, представя оригинален екземпляр на решението и на удостоверението съгласно формуляр Г, преведени на езика на държавата, където се насочва изпълнението. Изпълнителното производство се урежда от правото на държавата-членка по изпълнението.
Европейска заповед за плащане, която подлежи на изпълнение съгласно формуляр Ж от Регламент 1896/2006, се признава и изпълнява в другите държави-членки, без да е необходимо да се обявява изпълнимостта й и без възможност за оспорване на нейното признаване. Процедурите за привеждане в изпълнение се регулират от правото на държавата-членка по привеждане в изпълнение. За привеждане в изпълнение в друга държава-членка ищецът представя на компетентните органи европейската заповед за плащане, обявена за изпълнима от съда по произход, с превод на езика на държавата, в която се цели изпълнението.