Какво представлява търговската тайна?
Според легалната дефиниция на термина “производствена и търговска тайна” в Допълнителните разпоредби на Закона за защита на конкуренцията, това “са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки.”. Тоест, за да се касае при дадена информация за търговска тайна, трябва да са изпълнени едновременно няколко условия. На първо място самата дума тайна показва, че информацията не трябва да е общоизвестна или достъпна за трети лица, различни от правоимащите. На второ място важно е тайната да има известна комерсиална стойност - т.е. да е свързана със стопанската дейност на правоимащия и като такава да е от значение за неговата конкурентноспособност и за положението му на пазара. Такава информация може да представлява данни за бъдещите планове за разрастване на дадена компания, специфично техническо ноу-хау, маркетинг-стратегия и пр. Третото условие е информацията да се третира от самия правоимащ като поверителна, т.е. той да е предприел необходимите технически и организационни мерки за защитата й. Такива мерки са включително фирмената политика за достъп до конфиденциална информация (въвеждане на нива на достъп), неразпространение на информация на лица, които не е нужно да я научават във връзка с работния процес, техническо предпазване на информацията (криптиране, заключване) от неправомерен достъп на трети лица, маркиране на документацията като “поверителна” и т.н.
Въпреки мерките за защита, разпространение на търговски тайни от самия правоимащ понякога е наложително във връзка с дейността му. Например планираната рекламна кампания, когато предприятието не разполага със собствен рекламен отдел, трябва да бъде споделена и възложена на външна фирма. Именно в такива случаи на помощ за запазване на поверителността идват споразуменията за неразгласяване.
Какво трябва да съдържа споразумението за конфиденциалност?
Най-напред трябва да се дефинира поверителната информация. От кръга на защитена информация се изключват тези данни, които станат публично достояние без участието и вина на получателя. Също така информацията, която е получена не от правоимащия, а по допустим начин от трето лице, както и тази, която вече е била известна на получателя преди сключване на споразумението на поверителност.
След това трябва да се определят действията, които са разрешени и забранени за получателя във връзка с разкритите му търговски тайни. Така например информацията не трябва да бъде разгласявана на никой, освен на компетентните лица, които се налага да я узнаят с цел изпълнение на задълженията по основния договор (в горния пример - работата по рекламната кампания). Получателят трябва да предприеме необходимите действия за съхраняване поверителността на информацията, като при това се касае освен за технически мерки, също така при необходимост и за задължаване на негови служители и други лица, на които информацията стане достояние по допустим начин, да я пазят поверителна. От кръга недопустими действия на получателя на информацията е необходимо да бъдат извадени задълженията му по закон за разкриване на търговските тайни, които е узнал - например във връзка със съдебен процес.
Възможно е да се определи срок, след изтичане на който поверителността отпада. Този период може да бъде изчислен според времето, през което е необходимо информацията да остане тайна, като след това правоимащият планира сам да я разпространи - например във връзка със сливане на предприятия.
Най-важен остава обаче подборът на лицата, на които се разкриват търговските тайни и доверието, което може да им се гласува. Независимо от това и от подписаното споразумение за конфиденциалност, пак е възможно другата страна да не изпълни поетите задължения за неразкриване. За да се гарантира максимално, че поверителността ще бъде запазена, добре е за нарушаване на споразумението да се предвидят сериозни неустойки, които да послужат като спирачка за нелоялно поведение.
Споразумението за поверителност може да бъде подписано като отделен документ паралелно с договора, въз основа на който се налага разкриването на търговски тайни (т.е. в горния пример в договора за възлагане на работата по рекламна кампания). Възможно е, а и често се практикува, то да представлява клауза от основния договор, като в този случай обаче документът става твърде тежък и по-труден за тълкуване и прилагане. Освен това нерядко част от поверителната информация се налага да бъде разкрита още по време на преговорите за основното правоотношение, така че сключване на споразумение за конфиденциалност е препоръчително още на този предварителен етап, дори да се касае само за потенциални контрагенти.
В заключение трябва да се отбележи, че тук описаните възможности за защита на търговски тайни и съответните санкции са залегнати в законодателствата на страните-членки на Свтовната търговска организация, тъй като условие за членство в нея е държавите да са и страни по Споразумението относно свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост. Споразумението съдържа именно предложения за защита на поверителната бизнес-информация.