В първата част на публикацията, посветена на електронната търговия, изложих основните задължения за предоставяне на информация от страна на онлайн търговците, както и границите на правото на потребителите на отказ от договор, сключен по интернет. Настоящото продължение е посветено на далеч по-важните за практиката въпроси като особеностите при осъществяване на продажби извън България, прилагането на средства за получаване на достъп до потребителска информация, различното третиране на потребителите спрямо тяхното местонахождение, както и някои допълнителни нормативни изисквания за информиране на потребителите и начина, по който това да се случва.
Общи условия
На изготвянето на общи условия вече беше посветена отделна публикация, чието актуализиране предстои. Независимо от съдържанието на такива условия обаче, при използването им е важно да бъдат съблюдавани и някои технически и практически изисквания, за да бъде гарантирано, че те ще бъдат обвързващи за потребителите и ще станат част от договорите, сключвани с тях чрез електронен магазин.
На първо място е важно съществуването на общи условия за работа с онлайн магазина и уреждане на правните отношения с него да бъде указано ясно на сайта и те да бъдат позиционирани на видно място в него. Това включва и поставяне на линк към тях във формата за отправяне на поръчки.
За да може да се докаже запознаването с общите условия от страна на потребителя (тъй като за потребители-нетърговци общи условия са обвързващи само, ако те са били изрично потвърдени), до този линк е препоръчително предоставяне на възможност за поставяне на отметка за приемането им.
Наред с това самите общи условия трябва да бъдат формулирани възможно най-кратко и ясни и лесно четими.
Не напоследно по важност място, общите условия трябва да могат да бъдат възпроизведени на траен носител (да могат да бъдат съхранени на крайното устройство на потребителя и/ или разпечатани).
Продажба извън България
Онлайн търговията е привлекателна именно и най-вече заради неограничения географски мащаб, в който може да се извършва. Наред с възможностите за разгръщане на дейността, които дава интернет, международното й осъществяване е свързано и с познаване на правилата за упражняване на търговия в различните страни, към които е насочена тя. В тази връзка е важно да се знае, че по принцип за започване и упражняване на търговска дейност важат правилата на държавата, в която търговецът е установен. Възможно е също така, приложимото към договора с потребителите на електронен магазин право да бъде уговорено в общите условия.
Наред с общото европейско законодателство в областта на защита на потребителите, в отделните страни-членки на ЕС важат и отличаващи се едни от други разпоредби в тази сфера. Най-общо може да се каже, че единно за всички европейски страни е правото на отказ от договора, сключен от разстояние (поради което и в първата част на публикацията му е обърнато специално внимание). За останалите специфични нормативни изисквания търговците следва да се информират сами, преди да насочат дейността си към друга държава. А такова насочване на дейността може да се приеме във всички случаи, в които онлайн магазин е оформен по начин, приканващ и потребители извън България към покупки (например при представяне на стоките на различни езици, обозначаване на цените в различни валути и пр.).
Това означва, че един онлайн търговец може да бъде съден в множество различни страни (поне в рамките на ЕС), което обичайно ще е свързано с допълнителни или по-високи съдебни разноски, отколкото при съдебно производство в страната, в която е установен. Ето защо е препоръчително, при разрастване на дейността в международен аспект да бъде предварително проучено правното положение във връзка с осъществяването й в различните страни.
Геоблокинг
До неотдавна обичайна практика на онлайн търговците беше предоставянето на понякога съществено различаващи се условия за покупка на потребителите от различни страни в зависимост от стандарта на живот в тях. Също така, особено за потребители от Източна Европа, често беше невъзможен достъпът или най-малко осъществяването на покупка (плащане) до/ от сайтове на западни производители и дистрибутори. В края на 2018г. тази ситуация беше променена с въведената забрана за дискриминация на потребителите по причини, свързани с тяхното местоживеене или националност. От тогава важи, че:
- онлайн търговците не могат да ограничават достъпа до сайтовете си за потребители от други страни-членки на ЕС,
- не могат да препращат потребители автоматично към локални за страната на местоположението им домейни без тяхното изрично съгласие, както и че
- онлайн търговците следва да предлагат стоките и услугите си при същите цени и условия, както на потребители от страната, в която са установени.
Все пак горепосочените принципи имат някои изключения. Сред тях попада възможността за поддръжка на различни версии на онлайн магазините с различни условия за пазаруване в тях.
Сходна е ситуацията с доставката и условията за извършването й. В никакъв случай търговците не са длъжни да доставят до всички страни-членки на ЕС.
Накратко, това означава, че, ако например доставка до адрес в България струва 5,00 лв., а до адрес в Германия - например 5,00 евро, то германец, който желае доставка до български адрес трябва да бъде таксуван за това с 5,00 лева, а не 5,00 евро.
Извънсъдебно решаване на спорове
Онлайн търговците имат задължения за информиране относно съществуващите в рамките на ЕС възможности за алтернативно и онлайн решаване на спорове. В какво по-точно се състоят те:
На първо място всички установени в ЕС търговци, които осъществяват продажби през интернет, трябва да публикуват на уебсайтовете си електронна връзка към платформата за онлайн решаване на спорове (ОРС), създадена от Европейската комисия. Това е правилният линк. Изискването е той да бъде публикуван на лесно достъпно за потребителите място, което означава, че не е достатъчно това да бъде (само) в Общите условия на сайта. Препоръчително е да има отделен директен линк към платформата за ОРС, който може да бъде поместен директно под линка с Общите условия на началната страница на електронния магазин. Важно е да се знае, че тази платформа може да се използва не само от потребители срещу търговци, но и обратното, както и че той служи за извънсъдебно решаване както на национални, така и на международни спорове.
Независимо от препратката към платформата за ОРС, онлайн търговците трябва да публикуват на интернет страниците си и информация за органа за алтернативно решаване на спорове (АРС), в чийто обхват на дейност попадат, както и за готовността си или задължението си за участие в процедура за АРС. Пълен списък на признатите органи за АРС в България може да намерите тук. Компетентна за всички сектори на икономиката, свързани с покупко-продажба на стоки и предоставяне на услуги (включително туристически), е Общата помирителна комисия към КЗП. С това, независимо от липсата на готовност или задължение за прилагане на процедура за АРС, препоръчително е публикуване на съответно указание по ясен и леснодостъпен начин на уебсайта на търговеца, като това може да стане и в Общите условия, използвани от него. Указанието трябва да съдържа и адреса на интернет страницата на съответния орган за АРС.
Когато потребител е отнесъл жалбата си директно до търговеца и спорът между тях не е решен по взаимно съгласие, търговецът е длъжен да предостави на потребителя на хартиен или на друг траен носител информацията за компетентните органи за АРС и готовността си за използването им.
Достъп до потребителска информация
Ако до неотдавна прилагането и публикуването на Политика за поверителност (за актуалните изисквания към такава предстои нова публикация) от онлайн търговците беше често пренебрегвано, то с влизането в сила и започване прилагането на общоизвестния Общ регламент относно защитата на данните (GDPR) това стана немислимо. Необходимостта от изготвяне на Политика за поверителност или сходен документ възниква най-малко с оглед задълженията на администраторите на лични данни (т.е. всеки, който събира и обработва лични данни на физическо/и лице/а) да предоставят информация на субектите на лични данни за целите, основанието, сроковете на обработване на лични данни и пр.
Независимо от събираните от потребители лични данни във връзка със сключване и изпълнение на договор за (онлайн) продажба, надали съществува интернет страница, която не използва технология за съхраняване и получаване на достъп до информация, съхранена в крайното устройство на потребителя (например т. нар. “бисквитки”). Тези бисктивки на първо място имат за цел да улеснят и подобрят потребителския опит от използването на даден сайт. Нерядко обаче те дават достъп до много обхватна и чувствителна информация, свързана с цялостното потребителско поведение в онлайн пространството. Ето защо, използването на бисктивки също е свързано с предоставянето на информация за съхраняването на данни или получаването на достъп до такива.
Когато потребителят се съгласи с използването на бисквитки, той трябва да има възможност по всяко време да получи информация за съхраняваните в неговото устройство данни.
Очакавайте...
Последната част на публикацията ще бъде посветена на документирането и отчитането на плащания от електронни магазини според прословутата Наредба Н-18.