Правни съвети за онлайн търговците

От Ралица Махони

Част II: Общи условия, геоблокинг, бисквитки, извънсъдебно решаване на спорове и международна електронна търговия

Статията се прочита за
думи

В първата част на публикацията, посветена на електронната търговия, изложих основните задължения за предоставяне на информация от страна на онлайн търговците, както и границите на правото на потребителите на отказ от договор, сключен по интернет. Настоящото продължение е посветено на далеч по-важните за практиката въпроси като особеностите при осъществяване на продажби извън България, прилагането на средства за получаване на достъп до потребителска информация, различното третиране на потребителите спрямо тяхното местонахождение, както и някои допълнителни нормативни изисквания за информиране на потребителите и начина, по който това да се случва.

Общи условия

На изготвянето на общи условия вече беше посветена отделна публикация, чието актуализиране предстои. Независимо от съдържанието на такива условия обаче, при използването им е важно да бъдат съблюдавани и някои технически и практически изисквания, за да бъде гарантирано, че те ще бъдат обвързващи за потребителите и ще станат част от договорите, сключвани с тях чрез електронен магазин.

На първо място е важно съществуването на общи условия за работа с онлайн магазина и уреждане на правните отношения с него да бъде указано ясно на сайта и те да бъдат позиционирани на видно място в него. Това включва и поставяне на линк към тях във формата за отправяне на поръчки.

За да може да се докаже запознаването с общите условия от страна на потребителя (тъй като за потребители-нетърговци общи условия са обвързващи само, ако те са били изрично потвърдени), до този линк е препоръчително предоставяне на възможност за поставяне на отметка за приемането им.

Наред с това самите общи условия трябва да бъдат формулирани възможно най-кратко и ясни и лесно четими.

Не напоследно по важност място, общите условия трябва да могат да бъдат възпроизведени на траен носител (да могат да бъдат съхранени на крайното устройство на потребителя и/ или разпечатани).

Продажба извън България

Онлайн търговията е привлекателна именно и най-вече заради неограничения географски мащаб, в който може да се извършва. Наред с възможностите за разгръщане на дейността, които дава интернет, международното й осъществяване е свързано и с познаване на правилата за упражняване на търговия в различните страни, към които е насочена тя. В тази връзка е важно да се знае, че по принцип за започване и упражняване на търговска дейност важат правилата на държавата, в която търговецът е установен. Възможно е също така, приложимото към договора с потребителите на електронен магазин право да бъде уговорено в общите условия.

Независимо от гореизложеното обаче, когато един онлайн търговец насочва дейността си към определена държава и я рекламира на потребители там, той ще трябва да се съобразява с евентуално по-благорпиятни за потребители условия, предвидени в правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на потребителя.

Наред с общото европейско законодателство в областта на защита на потребителите, в отделните страни-членки на ЕС важат и отличаващи се едни от други разпоредби в тази сфера. Най-общо може да се каже, че единно за всички европейски страни е правото на отказ от договора, сключен от разстояние (поради което и в първата част на публикацията му е обърнато специално внимание). За останалите специфични нормативни изисквания търговците следва да се информират сами, преди да насочат дейността си към друга държава. А такова насочване на дейността може да се приеме във всички случаи, в които онлайн магазин е оформен по начин, приканващ и потребители извън България към покупки (например при представяне на стоките на различни езици, обозначаване на цените в различни валути и пр.).

При международна търговия с потребители, трябва да се има предвид също, че иск във връзка с договора, сключен през онлайн магазина им, може да бъде предявен в страната, в която потребителят има местоживеене. От своя страна търговците могат да предявяват искове, произтичащи от потребителски договори, само в страната по местоживеене на потребителя.

Това означва, че един онлайн търговец може да бъде съден в множество различни страни (поне в рамките на ЕС), което обичайно ще е свързано с допълнителни или по-високи съдебни разноски, отколкото при съдебно производство в страната, в която е установен. Ето защо е препоръчително, при разрастване на дейността в международен аспект да бъде предварително проучено правното положение във връзка с осъществяването й в различните страни.

Геоблокинг

До неотдавна обичайна практика на онлайн търговците беше предоставянето на понякога съществено различаващи се условия за покупка на потребителите от различни страни в зависимост от стандарта на живот в тях. Също така, особено за потребители от Източна Европа, често беше невъзможен достъпът или най-малко осъществяването на покупка (плащане) до/ от сайтове на западни производители и дистрибутори. В края на 2018г. тази ситуация беше променена с въведената забрана за дискриминация на потребителите по причини, свързани с тяхното местоживеене или националност. От тогава важи, че:

  • онлайн търговците не могат да ограничават достъпа до сайтовете си за потребители от други страни-членки на ЕС,
  • не могат да препращат потребители автоматично към локални за страната на местоположението им домейни без тяхното изрично съгласие, както и че
  • онлайн търговците следва да предлагат стоките и услугите си при същите цени и условия, както на потребители от страната, в която са установени.

Все пак горепосочените принципи имат някои изключения. Сред тях попада възможността за поддръжка на различни версии на онлайн магазините с различни условия за пазаруване в тях.

Забранено е обаче автоматичното препращане към такива версии на база местоположението на потребителя, т.е., както споменах по-горе, това може да става само при изтично съгласие на потребителя и при запазване възможността за достъп до първоначално избраната от него версия.

Сходна е ситуацията с доставката и условията за извършването й. В никакъв случай търговците не са длъжни да доставят до всички страни-членки на ЕС.

Доколкото един търговец предлага възможност за доставка до различни страни, той има право да определя и различен размер на цената на доставката според отдалечеността на крайния адрес за доставката. Тези цени обаче трябва да важат за всички потребители от ЕС.

Накратко, това означава, че, ако например доставка до адрес в България струва 5,00 лв., а до адрес в Германия - например 5,00 евро, то германец, който желае доставка до български адрес трябва да бъде таксуван за това с 5,00 лева, а не 5,00 евро.

Извънсъдебно решаване на спорове

Онлайн търговците имат задължения за информиране относно съществуващите в рамките на ЕС възможности за алтернативно и онлайн решаване на спорове. В какво по-точно се състоят те:

  1. На първо място всички установени в ЕС търговци, които осъществяват продажби през интернет, трябва да публикуват на уебсайтовете си електронна връзка към платформата за онлайн решаване на спорове (ОРС), създадена от Европейската комисия. Това е правилният линк. Изискването е той да бъде публикуван на лесно достъпно за потребителите място, което означава, че не е достатъчно това да бъде (само) в Общите условия на сайта. Препоръчително е да има отделен директен линк към платформата за ОРС, който може да бъде поместен директно под линка с Общите условия на началната страница на електронния магазин. Важно е да се знае, че тази платформа може да се използва не само от потребители срещу търговци, но и обратното, както и че той служи за извънсъдебно решаване както на национални, така и на международни спорове.

  2. Независимо от препратката към платформата за ОРС онлайн търговците трябва да публикуват на интернет страниците си и информация за готовността си за участие в процедура за алтернативно решаване на спорове (АРС) или за задължението си за участие в такава процедура по силата не специална нормативна разпоредба или договорна клауза. Независимо от липсата на готовност или задължение за прилагане на такава процедура, задължително е публикуване на съответно указание по ясен и леснодостъпен начин на уебсайта на търговеца, както това може да стане и в Общите условия, използвани от него. Това указание може да гласи съвсем кратко: “Не сме задължени и готови да участваме в процедура за алтернативно решаване на спорове.” Когато търговецът се е съгласил или е длъжен да прилага процедура за АРС, то той трябва да посочи и адреса на интернет страницата на съответния орган за АРС. Пълен списък на признатите органи за АРС в България може да намерите тук.

  3. Когато потребител е отнесъл жалбата си директно до търговеца и спорът между тях не е решен по взаимно съгласие, търговецът е длъжен да предостави на потребителя на хартиен или на друг траен носител информацията за компетентните органи за АРС и готовността си за използването им.

Достъп до потребителска информация

Ако до неотдавна прилагането и публикуването на Политика за поверителност (за актуалните изисквания към такава предстои нова публикация) от онлайн търговците беше често пренебрегвано, то с влизането в сила и започване прилагането на общоизвестния Общ регламент относно защитата на данните (GDPR) това стана немислимо. Необходимостта от изготвяне на Политика за поверителност или сходен документ възниква най-малко с оглед задълженията на администраторите на лични данни (т.е. всеки, който събира и обработва лични данни на физическо/и лице/а) да предоставят информация на субектите на лични данни за целите, основанието, сроковете на обработване на лични данни и пр.

Независимо от събираните от потребители лични данни във връзка със сключване и изпълнение на договор за (онлайн) продажба, надали съществува интернет страница, която не използва технология за съхраняване и получаване на достъп до информация, съхранена в крайното устройство на потребителя (например т. нар. “бисквитки”). Тези бисктивки на първо място имат за цел да улеснят и подобрят потребителския опит от използването на даден сайт. Нерядко обаче те дават достъп до много обхватна и чувствителна информация, свързана с цялостното потребителско поведение в онлайн пространството. Ето защо, използването на бисктивки също е свързано с предоставянето на информация за съхраняването на данни или получаването на достъп до такива.

Наред със задължение на потребителя да се укаже използването на бисквитки, събираната от тях информация, целите и начините на използването й, при прилагане на такава технология на потребителя задължително трябва да се даде възможност да откаже съхраняването или достъпа до негови данни чрез бисквитки.

Когато потребителят се съгласи с използването на бисквитки, той трябва да има възможност по всяко време да получи информация за съхраняваните в неговото устройство данни.

Очакавайте...

Последната част на публикацията ще бъде посветена на документирането и отчитането на плащания от електронни магазини според прословутата Наредба Н-18.

Ако тази тема Ви интересува, то не рискувайте да пропуснете следващата публикация и се абонирайте за новини от Mahony's Law Studio тук.

Не чакай правните проблеми да те затрупат.
Посъветвай се с твоя адвокат сега.