Предоставяне на работници под наем в Германия

От Ралица Махони

Немската законодателна уредба на отношенията с предприятия, осигуряващи временна работа

Статията се прочита за
думи

В Германия отдаването на работна ръка под наем е уредено от законодателя още от 1972г., като актуалната версия на Закона за предоставяне на работници (Arbeitnehmerüberlassungsgesetz) е от 1995г. За сравнение - в България едва в края на 2011г. в Кодекса на труда и в Закона за насърчаване на заетостта бяха въведени разпоредби, уреждащи дейността на предприятията, осигуряващи временна работа.

В края на 2013г. изтекоха ограниченията за свободно движение на работници в Общността, предвидени за български граждани в Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС. Това отвори вратите на българските предприятия за временна заетост към немския пазар. Въпреки това осигуряването на временна работа за български работници в Германия и до днес не е широко разпространена дейност за българския бизнес в областта, включително защото подлежи на строг разрешителен режим. Съответно разпоредбите на немския Закон за предоставяне на работници биват често заобикаляни, като предоставянето на работна ръка се извършва под формата на подизпълнителски договори (за изработка).

За ограничаване на прикритото отдаване на работна ръка в Германия в края на 2016г. немският законодател прие промени в областта на осигуряване на временна заетост, които ще влязат в сила от 1ви април 2017г. Те са и повод за настоящата публикация, която ще обърне внимание не само на нововъведенията, но и на досега действащите регулации при осигуряване на времанна заетост.

Дефиниция за предоставяне на работници под наем

С изменението на закона се прави уточнение на термина “предоставяне на работници”.

Според новата дефиниция “работници се предоставят за полагане на труд, когато бъдат интегрирани в работната организация на приемащото предприятие и подлежат на неговите указания (относно съдържание, извършване, време, продължителност и място на полагане на труда).”

Наред с това новите в текстове в закона поставят три допълнителни изисквания, за да бъде предоставянето на работна ръка под наем в съответствие с него, а именно:

  • между предприятието, осигуряваща временна работа, и предоставяния работник да съществува трудово правоотношение;

  • предоставянето да е само временно, като с изменението на закона изрично се въвежда забрана за предоставяне на един работник на едно приемащо предприятие за повече от 18 поредни месеца (продължителността на предходни и последващи предоставяния се събира при изчисляване на общата продължителност, ако прекъсванията между тях не надвишават три месеца);

  • в договора между предприятието, осигуряващо временна заетост, и приемащото предприятие отдаването на работна ръка под наем задължително трябва да бъде описано като предоставяне на работници и то преди да започне отдаването.

Последно споменатото условие е въведено именно с цел избягване на прикрито предоставяне на работници, каквото е налице, ако работодател използва работниците си за извършване уж на дейности по договор за изработка, но в действителност не работодателят, а неговият клиент има право да дава указания на работниците и те са интегрирани в работната му организация като собствените му служители. Ако се установи такова прикрито отдаване на работна ръка под наем, последицата е недействителност на склочения трудов договор с работника, което води до възникване на трудово правоотношение между приемащото предприятие и работника.

Отграничаване и ограничения в строителния бранш

Законът за предоставяне на работници изключва от приложното си поле случаите на предоставяне на работници от предприятие, участващо в учреждение за реализиране на общ проект (гражданско дружество), за целите на изпълнение на съвместната дейност на това учреждение, ако за членовете на това дружество се прилагат колективни трудови договори от един и същ икономически отрасъл и всеки от тях е задължен за самостоятелно предоставяне на услуги за осъществяване на съвместния проект.

Без промяна и в бъдеще обаче ще важат ограничения за предоставяне на работници в строителния бранш. Отдаване на работници за извършване на строителни дейности по принцип е забранено, освен ако не се предприема между предприятия от строителния бранш, като това изключение важи и за строителни предприятия, установени в други страни-членки на ЕС.

Разрешителен режим

Отдаването на работници под наем в Германия при описаните по-горе условия е позволено само след издаване на разрешение от немската Агенция по заетостта (компетентна за предприятия от България е Агенцията по заетостта в Дюселдорф). Изключение от необходимостта за получаване на разрешение важи за работодатели с по-малко от 50 служители, които, с цел за избягване на уволнения, предоставят работници, които не са само временно наети с цел отдаване, на други предприятия за срок до 12 месеца. В тези случаи отдаването на персонал се извършва след предварително уведомяване на немската Агенция по заетостта.

Разрешението за предоставяне на персонал се издава за първоначален срок от една година и за удължаването му е необходимо подаване на ново заявление поне 3 месеца преди изтичане на предходното. Безсрочно разрешение се издава след 3 поредни години на законосъобразна дейност по отдаване на персонал под наем. Таксата за издаване на срочно разрешение възлиза на 1 000 евро, а на безсрочно - на 2 500 евро.

За получаване на разрешението заявителят следва да отговаря на следните условия:

  • да притежава необходимата надеждност, което се доказва включително чрез представяне на свидетелство за съдимост на представляващия предприятието, осигуряващо временна заетост, удостоверение за липса на данъчни и осигурителни задължения и евентуално документ за членство и липса на неплатени членски вноски от съсловни организации;

  • да е в състояние да изпълнява задълженията си, произтичащи от трудовото правоотношение - като доказателство за изпълнение на тази предпоставка се представят извлечения от банкова сметка или банково удостоверение (по образец), от които да е видно, че предприятието, осигуряващо временна заетост, разполага с поне 10 000 евро ликвидни средства, а ако в него работят повече от 5 временно заети лица, допълнително по 2 000 евро на всеки работник;

  • да предоставя на отдаваните работници поне същите условия на труд, включително трудово възнаграждение ("equal pay" и "equal tre­at­ment”), каквито важат за заетите в приемащото предприятие служители.

С последно цитираната предпоставка за разрешаване на дейността по отдаване на персонал под наем е свързана другата основна законодателна промяна от 2017г.

В Закона за предоставяне на работници вече има изрична разпоредба, която урежда задължението за заплащане на временно предоставените работници на трудово възнаграждение, равно на това на останалите служители в приемащото предприятие.

Отклонения в трудовото възнаграждение са възможни само:

  • ако са предвидени в колективен трудов договор;

  • не падат под границата на предвидените в Наредба на Министерството на труда и социалната политика за бранша минимални трудови възнаграждения от в момента 9,00 евро бруто за западногерманските и 8,50 евро бруто за източногерманските провинции, и

  • отклонението в размера на трудовото възнаграждение е за период не повече от първите 9 месеца на предоставяне на персонал на едно приемащо предприятие.

За да се гарантира спазването на условията за предоставяне на персонал под наем, със заявлението за издаване на съответно разрешение се представят и образци на трудов договор между предприятието, осигуряващо временна заетост, и предоставяните работници, както и на договора за отдаване на работници между предприятието, осигуряващо временна заетост и приемащото предприятие. За тези договори Законът за предоставяне на работници предвижда минимално съдържание, включително задължение за цитиране на издаденото разрешение за извършване на дейност по осигуряване на временна заетост.

Други важни законодателни промени:

Досега временно заетите работници имаха право да откажат да бъдат предоставени под наем в предприятие със стачкуващ персонал, а в бъдеще това право се превръща в задължение за приемащото предприятие да не допуска до работа временно наети работници като стачкоизменници.

С допълненията в Закона за предоставяне на работници случаите на недействителност на трудовото правоотношение между предприятието, осигуряващо временна заетост, и работника се увеличават, като последицата е възникване на трудово правоотношение с приемащото предприятие. За да се гарантира основното човешко право на труд, включващо свободата на избор на работодател, на работниците в бъдеще се дава право да възразят срещу възникване на трудово правоотношение с приемащото предприятие и да предпочетат да се придържат към вече сключения трудов договор с предприятието, осигуряващо временна заетост.

Законовата празнина относно вземане предвид броя на временно заети работници, предоставени на приемащото предприятие, при определяне на правата на работниците за информиране, консултиране и участие в управление на предприятието е запълнена в полза на временно предоставените работници.

Макар със Закона за измнение на Закона за предоставяне на работници (и на други закони) да се въвеждат редица нови текстове, няма съществена промяна в режима на отдаване на работна ръка, а само се запълват празнини и се внасят уточнения, целящи по-благоприятно третиране на отдаваните работници и предотвратяване на прикрито предоставяне на персонал.

Тази публикация беше изпратена още преди месец на нашите абонати!

Ако желаете и Вие да сте сред първите читатели на нашия бюлетин:

Не чакай правните проблеми да те затрупат.
Посъветвай се с твоя адвокат сега.