Промените в Търговския закон от 2017г.

От Ралица Махони

Новостите в уредбата на ООД и новото производство по стабилизация на търговец

Статията се прочита за
думи

Ако от началото на годината ви се е наложило да вписвате промени относно съдружниците или управителите на ООД в търговския регистър, несъмнено сте забелязали някои разлики спрямо досегашния ред за извършване на такива действия. В какво се състоят те, каква е целта им и какви други нововъведения съдържа Търговския закон от началото на тази година е предмет на настоящия бюлетин.

Новостите в уредбата на ООД

Като най-разпространена правноорганизационна форма, дружествата с ограничена отговорност най-често са ставали обект на посегателства, изразяващи се в “превземане” на самото дружество чрез промяна в съдружниците или на управителите. И в двата случая крайна цел е имуществото на дружеството и извършване на сделки с него - прехвърляне на недвижими имоти от дружеството на трето лице, разпореждане с дружествените банкови сметки и пр.

Законодателят счита, че може да се справи с проблема чрез следните нововъведения:

  • В Търговския закон се въвежда правилото, основните документи, свързани с промяна в членския или управленския състав на дружеството, да се съставят в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието. Това засяга конкретно решенията на Общото събрание на съдружниците за приемане и изключване на съдружници, прехвърляне на дружествен дял на нов член, избор на управител и за разпоредбителни сделки с недвижими имоти и вещни права върху тях. За всички тези решения нотариалното удостоверяване на подпси и съдържание вече ще е форма за действителност, което означава, че неспазването й води до нищожност на съответния акт.

  • Нотариална заверка на подписите и съдържанието освен това вече се изисква и за договорите за прехвърляне на търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, както и за договорите за прехвърляне на дружествени дялове в ООД. И за двата вида сделки досега беше достатъчно само удостоверяване на подписите. Причината за въвеждане на по-строгата форма е, че при нея един езкемпляр от удостоверения документ се съхранява от нотариуса, което би трябвало да предотврати съставянето на неистински документи с цел вписване на промени относно дадено ООД в търговския регистър.

Именно с последно споменатия мотив за въвеждане на по-строгата форма са свързани и две промени в Закона за търговския регистър.

Според Закона за нотариусите и нотариалната дейност част от служебния архив на нотариусите (който съдържа включително книгите с преписи от документите с удостоверено съдържание) се съхранява в информационна система към Нотариалната камара. Тази база данни в бъдеще ще служи като основание за извършване на вписване на промени в ООД в търговския регистър, за които се изискват документи с нотариално заверено съдържание. За да се осъществи тази цел за длъжностните лица по регистрацията в Агенция по вписванията със Закона за търговския регистър се въвежда задължение да правят справки в информационната система към Нотариалната камара и да проверяват, дали заверените документи са въведени там и съответстват на представените със заявлението за вписване на промени по партидата на дадено ООД.

За да се гарантира изпълнението на това задължение за проверка на документите, вече се предвижда и отговорност за вреди, причинени на физически лица от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностните лица към Агенция по вписванията.

Промени във връзка с производството по несъстоятелност

Те имат две основни направления - предотвратяване обявяването в несъстоятелност чрез укрепване на предприятието и борба с манипулиране на открито производство по несъстоятелност от търговеца - длъжник чрез свързани с него лица.

Новото производство по стабилизация на търговеца

Систематично е уредено след производството по несъстоятелност, но практически го предхожда. Мотивът на законодателя за тази подредба е, че в новата пета част на Търговския закон се използват понятия, дефинирани в предхождащата я част относно производството по несъстоятелност.

Целта на производството да се избегне откриване на производство по несъстоятелност се постига чрез “споразумение между търговеца и кредиторите му за начина на изпълнение на задълженията му, което да доведе до продължаване на дейността на търговеца.”

За да бъде открито производство по стабилизация търговецът трябва да подаде писмена молба до окръжния съд по седалището си, в която да мотивира, че се намира в непосредствена опасност от неплатежоспособност. Такава е налице, когато търговецът, с оглед на предстоящите падежи на паричните му задължения, в следващите 6 месеца от подаване на молбата за стабилизация ще се окаже в невъзможност да изпълни изискуеми парични задължения по търговски сделки, публични или частни държавни задължения или може да спре плащанията.

Не за всеки търговец обаче може да бъде открито производство по стабилизация. То е неприложимо за публични предприятия. Освен това търговецът, който иска да бъде оздравен, трябва да е бил добросъвестен - да е обявявал редовно годишните си финансови отчети в търговския регистър, задълженията му да не са към свързани с него лица и за него да не е подавана молба за откриване на производство по стабилизация през последните три години. Логично, производство по стабилизация не може да бъде открито, ако вече е подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност.

За защита на конфиденциална търговска информация на предприятието, за което се отнася производството по стабилизация, в търговския регистър се обявява само съобщение, че е подадена молба за откриване на такова производство, но не и самата молба. Там се публикуват и определенията на съда за откриване на производството и в хода му.

Както става ясно от названието на процедурата, за откриване на производството е необходим план за стабилизация на търговеца, който се прилага към молбата за откриване. Планът следва да съдържа сроковете, условията, начините и степента за удовлетворяване на кредиторите, предлаганите гаранции и обезпечения. Необходимо е в плана да е предвидено погасяване на поне 50% от вземанията на всеки кредитор (освен ако е свързано с търговеца лице). Ако в плана е предвидено разсрочено плащане на задълженията, то срокът за плащане към всички кредитори не може да надвишава 3 години от датата на приключване на производството по стабилизация. План, който не отговаря на тези и други изрично предвидени в новите разпоредби от Търговския закон предпоставки, е основание за отхвърляне на молбата за откриване на произвдоство по стабилизация.

Към молбата за откриване на производството се прилага и списък на всички кредитори, чиято задача в производството е да участват в съдебното заседание за разглеждане на плана за стабилизация и да гласуват за приемането му.

Планът за стабилизация следва да бъде одобрен от съда при наличие на законово определеното мнозинство от гласовете на кредиторите (които гласуват по класове според вида на вземането си и при кворум от 3/4 кредитори в клас). Неутвърждаване на плана в 4-месечен срок от откриване на производството представлява основание за прекратяването му. Така утвърденият план е задължителен за търговеца и за кредиторите, чиито вземания са възникнали до утвърждаването му (дори да са били пасивни в производството или да са гласували против плана).

При откриване на процедурата към фирмата на търговеца се прибавя “в производство по стабилизация”. От датата на откриване на процедурата търговецът няма право да погасява (частни) задължения, възникнали преди подаване на молбата за откриване на производството. Предвидени са и множество други ограничения в дейността на търговеца. За да се постигне целта на оздравяване на търговеца съгласно предложения план за стабилизация, с откриване на производстовот се спират образуваните изпълнителни дела срещу търговеца и не могат да бъдат образувани нови такива.

Подобно на производството по несъстоятелност, при откриване на производство по стабилизация се назначава доверено лице, което трябва да отговаря на условията за синдик и подпомага съда при стабилизиране на търговеца.

Намаляване риска от манипулиране на производството по несъстоятелност от длъжника

Тази законодателна цел се постига с промени в някои съществуващи текстове в Търговския закон. По-значителните промени са:

  • нова ал. 2 на чл. 670 - за да се предотврати предопределеният избор на синдик от кредитори, които са свързани с търговеца лица, техните гласове не се вземат предвид при гласуването за това решение;
  • нов текст на чл. 694, ал. 4-5 - участие на синдика или на друг кредитор в производствата по предявени искове за установяване съществуването/ несъществуването на вземане, за да се намали опасността от “превземане” на производството по несъстоятелност от мними кредитори, свързани с длъжника;
  • промяна в чл. 717г - за да се избегне обратното придобиване на имущество от длъжника в производството по несъстоятелността (при по-благоприятни от пазарните условия) не само досегашният кръг от лица ( вкл. длъжника, неговия представител и синдика), но и свързаните с тях лица не могат да бъдат купувачи при осребряване имуществото на длъжника;
  • новите алинеи 2 на чл. 735 и чл. 739 - когато за обезпечаване на вземания на кредитори служат права на трети лица, производството не може да бъде прекратено, съответно при прекратяване така обезпечените вземания не се погасяват, така че кредиторите да запазят възможността да се удовлетворят от стойността на учредените в тяхна полза обезпечения от трети лица.
Тази публикация беше изпратена още преди месец на нашите абонати!

Ако желаете и Вие да сте сред първите читатели на нашия бюлетин:

Не чакай правните проблеми да те затрупат.
Посъветвай се с твоя адвокат сега.