От края на 2016г. в сила са дългоочакваните промени в Кодекса на труда, които слагат край на споровете по някои въпроси във връзка с реда за командироване на служители в рамките на предоставяне на услуги, без значение от срока на командироването.
Ето с какво трябва да се съобразяват в бъдеще българските работодатели, изпращащи свои работни в страни-членки от ЕС:
Новият член 121а от Кодекса на труда
Досега всички хипотези на командироване в и извън страната, включително в ЕС/ ЕИС/ Швейцария, бяха уредени в чл. 121 от Кодекса на труда. Сега командироването в рамките на предоставяне на услуги, което беше предмет на уредба на алинеи 3 - 5 на стария чл. 121, е уредено изцяло в новия чл. 121а.
На първо място тази разпоредба дефинира командироването в рамките на предоставяне на услуги и предвижда следните хипотези:
- командироване на работник от български работодател на територията на друга страна-членка на ЕС/ ЕИС или в Швейцария за изпълнение на договор между работодателя и възложител, установен в приемащата държава (и обратното - командироване от работодател, установен в ЕС/ЕИС/ Швейцария, за изпълнение на услуги по договор с възложител в България);
- командироване на работник от български работодател в предприятие от същата група предприятия на територията на друга страна-членка на ЕС/ ЕИС или в Швейцария (и обратното - командирване от ЕС/ ЕИС/ Швейцария в предприятие в България от същата група предприятия);
- изпращане на работник от българско предприятие, осигуряващо временна заетост (и регистрирано като такова по Закона за насърчаване на заетостта) в предприятие - ползвател, установено в ЕС/ ЕИС/ Швейцария (и обратното - изпращане от предприятие за временна заетост от ЕС/ ЕИС/ Швейцария в предприятие - ползвател, установено в България).
Освен това новият чл. 121а от Кодекса на труда изрично установява правата на командированите в рамките на предоставяне на услуги работници за осигуряване на същите условия на труд, важащи в приемащата държава, в т.ч. на трудово възнаграждение, равно поне на минималното в приемащата държава. За да се гарантира спазването на тези правила на работодателите се забранява по-неблагоприятно третиране на работниците, потърсили защитата им по исков ред.
Подробности по приложението на чл. 121а от Кодекса на труда и за реда на командироване в рамките на предоставяне на услуги са уредени в съответна наредба, която е в сила от 06.01.2017г.
Новата Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги
Наредбата е разделена в три глави, като първата предвижда общите положения, а втората и третата уреждат командироването съответно от България в ЕС/ЕИС/ Швейцария и в България от ЕС/ ЕИС/ Швейцария.
Правилата, важащи за български работодатели са свързани основно с (предварително писмено) запознаване на командированите работници с техните права и полагащите им се условия на труд за срока на изпращането, които не могат да са по-неблагоприятни от тези, предвидени в законови, подзаконови или административни разпоредби, общовалидни колективни трудови договори и арбитражни решения за сходни работници в приемащата държава.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, която досега уреждаше съдържанието на актовете за командироване за срок над 30 дни в ЕС/ ЕИС/ Швейцария е заменена от по-прецизния чл. 2 в новата наредба.
Това споразумение трябва да съдържа:
- характера и мястото на работа;
- начална и крайна дата на командироването;
- размера на основното и на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер;
- условията за полагане на извънреден и на нощен труд и размера на заплащането им;
- продължителността на работния ден и работната седмица, на дневната, междудневната и седмичната почивка, както и - дните на официалните празници в приемащата държава;
- размера на платения годишен отпуск;
- други финансови условия на командировката, например заплащане на квартирни пари, което обаче не е задължително, тъй като новата алинея 2 на чл. 215 от Кодекса на труда вече изрично регламентира, че заплащане на дневни и - квартирни пари при командироване в рамките на предоставяне на услуги не се дължи; вид на транспортните средства и маршрута за осъществяване на заминаването и връщането от командировка, като е уточнено, че дните на пътуване, почивните и празничните дни се включват в срока на командироването. Изрично е рекламентирано, че пътните пари за отиването до и връщане от приемащата държава в България, включително за ползване на платен годишен отпуск, са за сметка на работодателя.
Предприятията, осигуряващи временна работа, следва да сключват трудови договори с изпращаните в предприятие-ползвател в ЕС/ЕИС/ Швейцария работници със сходно съдържание.
Допълнителното споразумение, съответно трудовият договор с предприятие за временна заетост задължително трябва да бъде сключен преди изпращане на работника, като условие за законосъобразност на командировката. Поне един работен ден преди началната дата на командироването работникът следва да бъде писмено информиран за условията на работа в приемащата държава.
Други промени в Кодекса на труда в сила от 30.12.2016г.
С измененията в Кодекса на труда не се въвеждат само разпоредбите на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги, но и на директивата, която осигурява нейното изпълнение - Директива 2014/67/ЕС. Последно цитираната директива е транспонирана в българското законодателство с новата 20та глава от Кодекса на труда относно административно сътрудничество между държавите-членки при командироване на тяхната територия на работници в рамките на предоставяне на услуги. В България компетентна за осъществяване на правомощията по административно сътрудничество е ИА Главна инспеция по труда.
Мерките за осъществяване на административното сътрудничество включват:
- изпращане на мотивирани искания за информация и проверки до контролните органи на други държави;
- изпращане, получаване и препращане на документи от и до органи на други държави;
- уведомяване за административно-наказателни актове на командироващи в рамките на предоставяне на услуги български работодатели;
- извършване на проверки във връзка със случаите на командироване или изпращане на работници или служители.
Главна инспекция по труда има сходни задължения за предоставяне на информация на контролни органи от други страни, като е предвиден съкратен 2-дневен срок за спешни случаи и предоставяне на информация от регистри.
По сходен начин Главна инспекция по труда може да иска съдействие от компетентните органи в други държави за събиране на наложени глоби и имуществени санкции за нарушения на трудовото законодателство на работодатели от ЕС/ ЕИС/ Швейцария, командироващи работници в България.
За нововъведенията в трудовото законодателство може да се обобщи, че те не само прецизират правното положение на работодателите и работниците при командироване в рамките на предоставяне на услуги, но и въвеждат по-строги мерки за контрол на спазването на трудовото законодателство.
Ако желаете и Вие да сте сред първите читатели на нашия бюлетин: