Регистрация на марка в България

От Ралица Махони

Какво е марка и как да я защитя?

Статията се прочита за
думи

Често получавам запитвания за “патентоване” на марка. Затова на първо място искам да уточня, че патентоването и регистрацията на марка са два различни процеса, които имат за цел правна закрила на различни обекти. Докато при патентоването се касае за защита на изобретения от всички области на техниката, регистрацията на марка има за предмет отличителен знак на стока или услуга.

Какво точно е марка?

Според нормативното определение при марката се касае за знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица. Такива знаци могат да бъдат не само думи, включително лични имена, но също така букви, цифри, рисунки, фигури, форми на стоки и техните опаковки, цветове, звуци, както и всякакви комбинации от такива знаци.

И все пак, не всеки знак, който отговаря на изброените критерии, може да бъде предмет на регистрация. Законът за марките и географските означения изключва възможността от предоставяне на закрила включително на следните видове марки:

  • които нямат отличителен характер;
  • които се състоят само от знаци/ означения, станали обичайни в говоримия език или в установената търговска практика по отношение на заявените стоки или услуги (например ЕЛПРОМ за стоки/ услуги от електротехническата промишленост);
  • които са заблужаващи относно естеството, качеството, географския произход или други характеристики на заявените стоки/ услуги (например SHEEP’S CHEESE KASHKAVAL за продукти без съставки от млечен произход);
  • които се състоят изключително от знаци или означения, които указват вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите (например “златна селекция” без допълнителни словни елементи, предаващи конкретно послание за притежателя на марката);
  • които представляват знаци, състоящи се изключително от формата на стоката или друга характеристика, която произтича от естеството на самата стока или която е необходима за постигане на технически резултат.

Дори и да не е налице някое от т. нар. абсолютни основания за отказ на регистрация (каквито са гореизброените), възможно е марката да не бъде регистрирана, ако в определени случаи друго лице, претендиращо права върху марката, подаде опозиция срещу регистрацията й. Такава опозиция е допустима включително:

  • ако марката съдържа или се състои от фирмата на търговец, използвана в България преди датата на подаване на заявката за регистрация във връзка с идентични или сходни стоки или услуги;
  • при идентичност или сходство с по-ранна марка (най-общо такава, която е регистрирана или заявена за регистрация с по-ранна дата, включително извън България с признато действие и в България) за идентични стоки или услуги;
  • поради идентичност или сходство с нерегистрирана марка, която се използва в търговската дейност в България и е предназначена за стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които нерегистрираната марка се използва, и във връзка с които за нея е подадена заявка за регистрация, при условие че нерегистрираната марка е действително използвана преди датата на подаване на заявката за регистрация и това използване продължава до подаването на опозицията.
С това основното качество, което една марка трябва да притежава, е отличителност - от други марки, от широко разпространени и свободно използвани от всички понятия, от отличителни белези на вещи, от знаци и символи на държави, от емблеми от обществен интерес и пр.

Защо да регистрирам марка?

Регистрирайки марка притежателят й придобива изключителното право да я използва и да се разпорежда с нея, както намери за добре. Това означава включитено, че той може да забрани на всяко трето лице използване на марката за търговски цели за идентични стоки и услуги на тези, за които марката е регистрирана. Ако обаче пожелае, притежателят на марка може да сключи лицензионен договор с трето лице, по силата на който да му предостави (възмездно) изключително или неизключително право за използване на марката за всички или за част от стоките или услугите, за които е регистрирана, за част или за цялата територия на България. Освен това марката може да бъде обект на прехвърлителна сделка, т.е. притежателят й може да реши да я продаде на друго лице.

Мога ли сам да регистрирам търговската си марка?

Законът за марките и географските означения предоставя възможност на всички лица, които претендират права върху марка, да заявят регистрацията им самостоятелно, чрез адвокат или представител по индустриална собственост. Това означава, че е допустимо регистрацията да бъде инициирана и без упълномощаване на специалист в областта. Въпреки това, както ще стане ясно и от разяснението на самата регистрационна процедура, има стъпки в регистрационния процес, които могат да наложат намесата на адвокат или представител по индустриална собственост.

Териториален обхват на правна закрила

Регистрацията на марка по реда на Закона за марките и географските означения предоставя закрила на марката само на територията на България. За да бъде една марка защитена на територията на цялия Европейски съюз е възможна регистрация на т. нар. марка на ЕС в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост. Регистрацията на марка на ЕС има действие и в България. Ако се цели защита на права върху марка и в трети страни, извън ЕС, то е възможна и международна регистрация на марка в Международното бюро за интелектуална собственост, като тази регистрация има действие в държавите - страни по Мадридската спогодба за международна регистрация на марките и/или по Протокола относно Мадридската спогодба за международна регистрация на марките. Тази международна регистрация предоставя закрила и на територията на България, ако това е посочено при заявяването й.

Процедура по регистрация

Описаната по-долу процедура засяга само регистрация на марка по Закона за марките и географските означения.

Процедурата започва с подаване на заявление до Патентното ведомство, което може да стане и дистанционно (включително по поща или по електронен път).

След получаване на заявлението от Патентното ведомство то се проверява за задължителни реквизити и се завежда във входящия регистър на ведомството с входящ номер и дата. Заявената регистрация трябва да се отнася до една марка, предназначена за стоки и/или услуги от един или повече класове по Международната класификация на стоките и услугите. От броя на класовете стоки/ услуги, за които е заявена регистрация, зависи и крайният размер на таксата за регистрация.

На следващия етап се проверява дали е приложен документ за платени такси, като, ако се установи липса на платени такси, се предоставя 14-дневен срок за плащането им с изпращане на съобщение на заявителя.

От представяне на документ за платени такси тече едномесечен срок за проверка на формалната редовност на заявката, като при установяване на нередовности на заявителя се предоставя едномесечен срок за отстраняването им. След приключване на тази т. нар. формална експертиза се извършва експертиза по същество за наличието на абсолютни основания за отказ на заявената регистрация (част от които бяха разискани в началото на тази публикация). Срокът за извършване на тази експертиза е 2 месеца от приключване на предходната, формална експертиза. В случай че е налице основание за отказ на регистрация, заявителят се уведомява за това и му се предоставя срок от (още) 2 месеца за отговор, възражение или ограничаване на списъка на стоките/ услугите, за които е заявена регистрацията. В срок от 1 месец от успешно приключване на експертизата по същество (без да е постановено решение за отказ поради наличие на абсолютни основания за това) заявката за регистрация се публикува в Официалния бюлетин на Патентното ведомство. От датата на тази публикация тече 3-месечен срок за отправяне на възражения срещу регистрацията поради наличие на абсолютно основание за отказа й, респективно за подаване на опозиция срещу регистрацията от лица, които претендират права върху заявената за регистрация марка. В 7-дневен срок от изтичане на срока за подаване на опозиция без такава да е подадена, респективно при подадена такава - от влизане в сила на решението за оставянето на опозицията без уважение на заявителя се взема решение за регистрация на марката. В едномесечен срок марката се вписва в Държавния регистър на марките и се публикува в официалния бюлетин на Патентното ведомство. Срещу заплащане на допълнителна такса на заявителя може да бъде издадено свидетелство за регистрация.

Както става ясно, регистрационното производство може да се проточи месеци, но при липса на формални нередовности на заявката и опозиция срещу регистрацията максималният срок, в който то трябва да приключи, възлиза на 8 месеца и 7 дни от входиране на заявката, респективно от представяне на документ за платени такси (ако такъв не е приложен към заявката).

Така извършената регистрация има срок на действие от 10 години, който може да бъде продължаван за следващи периоди от по 10 години неограничен брой пъти. Регистрираната марка може да бъде обозначавана като такава с поставяне в близост до нея на латинската буква R, заградена в кръг.