В поредица от публикации описвам основанията за упражняване на трудова дейност в България от граждани на трети държави (извън ЕС/ЕИП/Швейцария). В предходната публикация разясних условията за пребиаване и работа в България въз основа на т. нар. Единно разрешение за пребиваване и работа (ЕРПР). Настоящото продължение на поредицата е посветено на т. нар. Синя карта на ЕС.
Какво представлява Синя карта на ЕС и какво я различава от ЕРПР?
Т. нар. Синя карта на ЕС представлява специфично разрешение за работа (и свързаното с това продължително пребиваване) за граждани на трети държави, което се издава за целите на висококвалифицирана заетост.
"Висококвалифицирана заетост" в този смисъл означава наемане на работа на лице, което притежава необходимата за съответната работа компетентност – придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг документ, издаден от компетентен орган след обучение с продължителност не по-малка от три години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава.
Ако чужденецът не притежава такова образование, то той може да кандидатства за ЕРПР, за което разказах в предходната публикация. При него също е необходимо доказване на необходимата за заемане на трудова длъжност в България квалификация и компетентност. За разлика от разрешението тип Синя карта на ЕС обаче, за ЕРПР няма изискване образованието и квалификацията да са придобити в следствие на обучение във ВУЗ с определена продължителност.
Друга разлика между Синята карта на ЕС и ЕРПР се състои в правата, които двете разрешения дават на притежателите си. Докато ЕРПР дава възможност за пребиваване и работа за срока на трудовото правоотношение с български работодател, но първоначално не повече от 3 години, притежателят на Синя карта на ЕС:
- може да пребивава за целите на висококвалифицирана заетост в държави членки на ЕС, различни от държавата, издала Синята карта, ако е пребивавал на територията на държавата - издател поне 18 месеца;
- в случай на безработица разполага с 3 месеца за търсене и започване на друга работа; такава краткосрочна безработица не е основание за отнемане на издадена Синя карта на ЕС;
- да получи статут на дългосрочно пребиваване в България, ако е пребивавал 5 години законно и непрекъснато на територията на държави - членки на Европейския съюз като притежател на синя карта на ЕС, от които последните две години на територията на България.
Специфични условия и процедура за издаване на Синя карта на ЕС
Условията и процедурата за издаване на Синя карта на ЕС са много сходни с тези за получаване на ЕРПР. За избягване на повторения тук ще се спра само на особеностите, свързани с издаване на Синята карта, а останалите детайли можете да прочетете в публикацията, посветена на ЕРПР.
Наред с това срокът на трудовия договор за висококвалифицирана заетост трябва да е не по-кратък от 12 месеца. Разбира се, тъй като Синя карта на ЕС се издава за целите на висококвалифицирана заетост, чужденецът трябва да притежава съответната компетентност, придобита след минимум 3-годишно обучение във ВУЗ.
Образецът на заявление, мястото и редът за подаването му са същите, както при Единното разрешение за пребиваване и работа. Различни спрямо процедурата за издаване на ЕРПР са само следните приложения, които трябва да се представят заедно със заявлението за Синя карта на ЕС:
- към обосновката на искането за издаване на Синя карта на ЕС не трябва да бъдат представяни копия от обяви за работа в местни и национални средства за масова информация и интернет, изискванията в които да отговарят на изискванията за заеманата от чужденеца длъжност;
- не е необходимо представяне на справки-декларации от работодателя за наетите по трудово правоотношение чужденци, български граждани и граждани с приравнени на техните права;
- представеният трудов договор трябва да е сключен за минимален срок от 12 месеца и да съдържа уговорка за работната заплата в съответствие с горепосоченото изискване за размер 1,5 пъти над средната за България.
От процедурна гледна точка издаването на Синя карта на ЕС също не се различава съществено от процесът по издаване на ЕРПР. Основните разлики са свързани с някои срокове в края на процедурата, а именно:
- вместо с 14 дни, както е при заявяване на ЕРПР, при искане за издаване на Синя карта на ЕС чужденецът, влязъл на територията на Република България с виза тип D, разполага само със седем дни от влизането си да се яви лично в дирекция "Миграция" или в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на МВР за представяне на копие от паспорта си, съдържащо страницата с положената виза, и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България за целия срок на пребиваване, когато не е осигурен по Закона за здравното осигуряване. Когато в този срок документите не бъдат представени, производството по издаване на разрешението за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС” се прекратява
- Синя карта на ЕС се издава в 3-дневен срок от представяне на визата и застраховката (или до 60 дни от заявяването й от чужденеца, когато той вече има право на пребиваване в България);
В общия случай продължителността на процедурата по издаване на Синя карта на ЕС може да бъде по-дълга в сравнение с тази по издаване на ЕРПР - до 3 месеца, но този срок може да бъде удължен при правна и фактическа сложност само с още един месец. С това и най-сложният случай по издаване на Синя карта на ЕС не би трябвало да отнеме повече от общо 4 месеца (както е при ЕРПР).
Всички останали стъпки по издаване на Синя карта на ЕС и започване на висококвалифицираната заетост в България от чужденец съвпадат с тези по издаване на ЕРПР.
Mahony’s Law Studio може да Ви съдейства в процеса по издаване на Синя карта на ЕС, както и по други въпроси, свързани с трудова заетост на чужденци в Република България.
Тази публикация е достъпна и на немски език тук.