Трудова заетост на граждани на трети държави в България

От Ралица Махони

Част III: Вътрешнокорпоративен трансфер

Статията се прочита за
думи

В поредица от публикации описвам най-често прилаганите основания за упражняване на трудова дейност в България от граждани на трети държави (извън ЕС). В първите две статии по темата разясних условията за пребиваване и работа в България въз основа на Единно разрешение за пребиваване и работа (ЕРПР) и на Синя карта на ЕС. Настоящото продължение на поредицата е посветено на най-важния за международните компании случай на трудова заетост на чужденци - т.нар. вътрешнокорпоративен трансфер.

Какво представлява вътрешнокорпоративният трансфер?

По дефиниция за вътрешнокорпоративен трансфер се касае, когато гражданин на трета държава е преместен с цел работа или обучение от предприятие със седалище или адрес на управление извън територията на Република България, с което чуждият гражданин има сключен трудов договор, в поделение на предприятието или в предприятие, принадлежащо към същата група от предприятия, със седалище или адрес на управление на територията на Република България.

С това допускане до пазара на труда в България на чужденци за целите на вътрешнокорпоративен трансфер е възможно само, ако гражданинът на трета страна вече работи по трудово правоотношение с друго поделение/ предприятие от същата група предприятия, установено извън България.

За “група предприятия” в този смисъл се говори, когато две или повече предприятия са свързани по един от следните начини:

  • едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие;
  • едното предприятие по отношение на другото предприятие контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал;
  • едното предприятие по отношение на другото предприятие има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка.
Важна особеност на разрешението за пребиваване и работа за целите на вътрешнокорпоративен трансфер, е, че то се издава само за заемане на определени длъжности в приемащото предприятие в България, а именно ръководител, специалист или служител-стажант.

Какво е характерно за тези длъжности и какви са приликите и разликите в производството по издаване на разрешението, ще изложа по-долу.

Друга характеристика на разрешението за пребиваване и работа за целите на вътрешнокопоративния трансфер е, че то осигурява на титуляра си право на мобилност на територията на целия ЕС. Правото на мобилност може да бъде краткосрочно и дългосрочно.

Когато чужденец е получил разрешение за пребиаване и работа за целите на вътрешнокорпоративен трансфер в друга страна членка на ЕС, той има право на престой на територията на Република България като втора страна членка за срок до 90 дни в рамките на всеки период от 180 дни. Това право на престой включва правото на работа във всяка друга структура, установена в България и принадлежаща към същото предприятие или група предприятия.

Дългосрочна мобилност (над 90 дни) за целите на вътрешнокорпоративния трансфер в България като втора страна членка се разрешава при условията за разрешаване на достъп до пазара на трудова за целите на вътрешнокорпоративен трансфер в България като първа страна членка (които са подробно изложени по-долу) при следните облекчени условия:

  • не е необходимо предварително заявяване на виза за дългосрочно пребиваване (тип D);
  • чужденецът може да пребивава и работи в България в рамките на 90 дни до издаване на разрешение за територията на България.

Условия за осъществяване на вътрешнокорпоративен трансфер в България

Както споменах по-горе, пребиваване и работа в България за целите на вътрешнокорпоративен трансфер се разрешават само за длъжностите ръководител, служител-стажант и специалист. Тези длъжности са легално дефинирани и означават:

  • ръководител: лице, заемащо висша ръководна длъжност и работи под надзора на собственика или на колективен орган за управление на приемащото предприятие в България, което включва управление на приемащото предприятие/ негова структура; контрол и надзор на друг управленски персонал или контролиращи служители; вземане на решения за персонала на приемащото предприятие (включително наемане и освобождаване на служители);
  • специалист: лице, което работи в поделение на предприятието или в предприятие, принадлежащо към същата група от предприятия, със седалище или адрес на управление на територията на Република България и притежава специализирани знания, които са от съществено значение за областите на дейност, техниките или управлението на приемащото предприятие в България;
  • служител-стажант: лице с висше образование, преместено в приемащото предприятие в България с цел професионално развитие или обучение в областта на стопанските техники или методи и получаващо заплащане за периода на трансфера.

За различните длъжности се прилагат и различни изисквания за продължителността на тяхната трудова заетост в изпращащото предприятие/ групата предприятия преди осъществяване на вътрешнокорпоративния трансфер в България:

  • служителите-стажанитрябва да са работили за предприятието/ групата предприятия минимум 6 месеца без прекъсване преди прекъсване преди заявяване на разрешение в България;
  • ръководителите и специалистите трябва да са били заети в същото предприятие/група предприятия не по-малко от 12 месеца без прекъсване непосредствено преди датата на подаване на заявлението.
Притежателят на разрешение за пребиваване като лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, има право да извършва трудова дейност в България само за конкретно приемащо предприятие или група предприятия.

За условията на труд на чужденците, преместени при условията на вътрешнокорпоративен трансфер в България, се прилага Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.         

Процедура за разрешаване на вътрешнокорпоративен трансфер в България

Необходимите документи и процедурата за издаване на разрешение за пребиваване и работа при вътрешнокорпоративен трансфер са сходни на тези за получаване на ЕРПР и Синя карта на ЕС. За избягнва на повторения по-долу ще опиша само особеностите, важащи при вътрешнокорпоративния трансфер, а за неописаните тук документи и процедурни стъпки важат тези за издаване на ЕРПР.

Образецът на заявление и редът за неговото подаване са същите, както при заявяване на ЕРПР. Единствените разлики в приложенията, които трябва да съпътстват заявлението, са следните:

  • към заявлението се представя обосновка на искането, в която работодателят посочва фактите и обстоятелствата, налагащи временното преместване на чужденеца за целите на вътрешнокорпоративния трансфер;
  • за длъжността служител-стажант се представят:

    • документ за завършено висше образование, легализиран и придружен от заверен превод на български език;
    • копие от споразумението за обучение, свързано с подготовката на бъдещата позиция на стажанта в рамките на предприятието или групата от предприятия, придружено от описание на програмата за обучение. Програмата за обучение трябва да съдържа целта на заетостта на работника - гражданин на трета държава (професионално развитие или обучение в областта на стопанските техники или методи), както и продължителността на програмата и условията, при които служителят-стажант ще бъде ръководен по време на програмата;
  • от справките-декларации за работещите в приемащото предприятие лица се подава само такава за работещите във фирмата чужденци, наети по трудов договор;

  • документ, доказващ, че приемащото и изпращащото предприятия принадлежат към едно и също предприятие или група предприятия, легализиран съгласно българското законодателство и придружен със заверен от нотариус или от дирекция "Консулски отношения" превод на български език;
  • документ, съдържащ данни за продължителността на трансфера, легализиран съгласно българското законодателство и придружен със заверен от нотариус или от дирекция "Консулски отношения" превод на български език;
  • документи, легализирани съгласно българското законодателство, удостоверяващи, че чужденецът:

    • е работил в същото предприятие или група предприятия не по-малко от 12 месеца без прекъсване непосредствено преди датата на подаване на заявлението - за ръководителите и специалистите, и не по-малко от 6 месеца без прекъсване - за служителите-стажанти;
    • притежава необходимите професионален опит и квалификация - за длъжността ръководител и специалист;
    • е преместен при вътрешнокорпоративен трансфер;
    • ще продължи да работи в предприятието, установено в третата държава, след срока на трансфера.

Ходът на процедурата е идентичен с този за издаване на Синя карта на ЕС.

Относно необходимото за издаване на разрешение за вътрешнокорпоративен трансфер становище от Агенция по заетостта за допускане до пазара на труда в България изрично е регламентирано, че то следва бъде отрицателно, ако от представените документи е видно, че приемащото предприятие е създадено с единствена цел да улеснява преместването на работници-граждани на трети държави, за целите на вътрешнокорпоративен трансфер.

Когато са изпълнени предпоставките за това, разрешението се издава за срок от една година, като се подновява при условията за първоначалноиздаване. Когато срокът на трудовия договор е по-кратък от една година, разрешението се издава за срока на продължителността на договора. Срокът на валидност на разрешението може да бъде удължен до максимум три години за ръководители и специалисти и една година за служители-стажанти.

Mahony’s Law Studio може да Ви съдейства за осъществяване на вътрешнокорпоративен трансфер на работници - граждани на трети държави, както и по други въпроси, свързани с трудова заетост на чужденци в Република България.

Тази публикация е достъпна и на немски език тук.