В тази публикация разказах за тогава предстоящите промени в правилата за защита на потребителите, насочени към тяхната модернизация. Промените вече са факт и влизат в сила от 28.05.2022г. Настоящата публикация е посветена единствено на новостите в регламентацията на правото на отказ на потребителите от договорите, сключени от разстояние или извън търговския обект. Промените не са обемни, но са съществени и липсата на тяхната имплементация или несвоевременното им въвеждане от търговците може да доведе до налагане на имуществени санкции и глоби.
Общо за правото на отказ
Накратко припомням, какво е право на отказ от договор и в кои случаи е приложимо то. Потребителите имат право да се откажат от договор, сключен от разстояние или извън търговски обект, без да посочват причина за това, без да дължат обезщетения, неустойки или други разходи (с някои изключения, като разходи за доставка, различни от най-евтиния вид стандартна доставка, предлагана от търговеца; преките разходи за връщане на стоките; намалената стойност на стоките, причинена от изпробването им и др.). Правото съществува най-общо до изтичане на 14 дни от сключване на договор за услуги или от получаване на стоките от потребителя. За упражняване на правото на отказ потребителят трябва да направи изрично изявление в този смисъл до търговеца преди изтичане на 14-дневния срок.
Право на отказ от договор за услуги
Специфичното при този вид договори е, че предоставена и използвана услуга няма как да бъде “върната”, съответно правото на отказ става безпредметно, когато услугата вече е предоставена. Ето защо и досега действащият Закон за защита на потребителите предвиждаше, че правото на отказ от договор за услуга е неприложимо, когато услугата е предоставена напълно. Това обаче важи само, ако потребителят изрично е поискал (с изявление на траен носител) предоставяне на услугата да започне преди изтичане на 14-дневния срок за отказ. От 28.05.2022г. няма да бъде достатъчно искане на потребителя за предоставяне на услугата преди изтичане на срока за отказ.
Договори, сключени по телефонa
Договор, сключен от разстояние, обхваща много случаи, не само такива на онлайн-търговията. В тази категория попадат и сключени по телефон, чрез SMS или гласово управляеми продавач-консултанти договори. Специфичното при изброените видове договори, е че използваното за сключването им средство за комуникация обикновено е с ограничено пространство или време за предоставяне за информация. И докато за всички видове договори, сключвани от разстояние, важи, че търговецът следва да предостави определен набор от информация преди сключване на договора и задължително върху/ чрез същото комуникационно средство, то за договорите, сключвани по телефон, чрез SMS и пр. считано от 28.05.2022г. ще действат облекчени правила. А именно:
Преди сключване на всеки договор от разстояние търговците ще трябва да предоставят чрез същото комуникационно средство (например на подстраницата за отправяне на поръчки в оналйн-магазин) информация за основните характеристики на стоките/ услугите; своето наименование; крайната цена на стоките/ услугите с включени всички данъци и такси; правото на отказ, както и за срока на договора или условията за прекратяване на безсрочен договор.
Предоставянето на стандартния формуляр за отказ може да стане заедно с останалата нормативно изискуема преддоговорна информация (например относно условия на плащания и доставка; наличие на гаранционно/ извънгаранционно обслужване; използване на извънсъдебни процедури за разрешаване на спорове и пр.) по друг “подходящ” (ясен и разбираем) начин, например в предварително предоставени Общи условия.
Договори за предоставяне на цифрово съдържание
От началото на тази година действа нарочен закон, уреждащ предоставянето на цифрови услуги и цифрово съдържание на потребители. В унисон с него Законът за защита на потребителите също е актуализиран по отношение на този специфичен договорен предмет и по отношение на правото на отказ от такъв вид договори въвежда следните правила:
Трябва да се има предвид обаче, че това правило няма да важи за всяко цифрово съдържание, което не се предоставя на материален носител. Това е така, тъй като е възможно предоставянето на съдържанието да не е еднократно, а да изисква отделни действия по предоставяне или да е насочено към непрекъснато предоставяне. В последните два случая, например при абонамент за предоставяне на (достъп до) цифрово съдържание, когато се изисква непрекъснато участие на доставчика (търговеца), логично е на потребителите да бъде предоставен 14-дневен срок за тестване, в рамките на който да решат, дали да се откажат или да продължат договорните си отношения с търговците. Ако обаче договорът за предоставяне на цифрово съдържание се характеризира с еднократно действие от страна на търговеца по предоставяне на потребителя на цифрово съдържание (например аудио- или видео-файлове), то тогава правото на отказ отпада при горепосочените условия.
Ако при посочените условия потребител е упражнил валидно правото си на отказ от договор за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги, търговецът вече ще бъде легитимиран да възпрепятства достъпа до такива съдържание и услуги, включително чрез блокиране на потребителски профил. От своя страна, потребителят, след упражняване на правото на отказ, няма право да използва или да предоставя на трети лица достъп до цифрово съдържание/ цифрови услуги, от които се е отказал.
Стандартен формуляр и указания за упражняване на правото на отказ
Промените във формуляра за отказ и указанията за упражняване на правото на отказ са синхронизирани с изместването на повечето форми на комуникация, позволяващи предаване на съобщения на траен носител (включително факс), от имейл-комуникацията.
В указанията, които трябва да бъдат предоставени на потребителите за упражняване на правото им на отказ, също вече не трябва да се предоставя номер на факс и да се посочва възможността за изпращане на изявлението за отказ по този начин.
Mahony’s Law Studio може да Ви съдейства за синхронизиране на търговската Ви дейност с изискванията на Закона за защита на потребителите.