Забрана за конкурентна дейност

От Ралица Махони

В кои случаи е валидна и кога да оспорим действието й?

Статията се прочита за
думи

Забраната за конкурентна дейност е уредена изрично само в някои случаи - за съдружниците в някои търговски дружества, както и за управителните органи на търговски дружества и кооперации. Въпреки това тя се използва много често на практика - не само по извънтрудови, но и по трудови правоотношения.

Тази публикация цели да разграничи различните забрани и да уточни, кога те пораждат действие и съответно - кога не не са правно обвързващи за страните.

Забрана за конкурентна дейност на съдружници в търговски дружества

Такава е предвидена за съдружниците в събирателни дружества поради персоналния характер на тези обединения, който от своя страна обуславя доверие, на което се градят отношенията между съдружниците. Забраната по същите съображения и въз основа на изрична препратка важи и за неограничено отговорните съдружници в командитни дружества. И в двата случая забраната може да бъде отменена за отделни случаи или в цялост от останалите съдружници.

По-интересен е въпросът за упражняване на конкурентна дейност от съдружници в дружество с ограничена отговорност (ООД). Търговският закон не предвижда такава забрана. Тя обаче може да бъде уговорена между съдружниците със съответни клаузи в дружествения договор. Ако това не е така, упражняването на конкурентна дейност може да представлява действие против интересите на дружеството, което от своя страна да е основание за изключване на конкуриращия съдружник. Трябва да се знае обаче, че само по себе си извършване на сходна дейност не представлява нарушение на общото задължение за лоялност, а трябва да са налице конкретни доказателства за насочени именно срещу интересите на дружеството действия.

Забрана за конкурентна дейност на управителни органи на търговски дружества

Изрично такава е предвидена само за управителите на ООД и на членовете на съвета на директорите или на управителния съвет в акционерно дружество. Тази забрана не е неограничена.

Нормативно определените граници са:

  • забраната важи само за извършване на определени дейности и участие в други дружества/ ръководните им органи;
  • забраната важи само, доколкото извършваната дейност е конкурентна на дружеството, в което лицето изпълнява управленски функции;
  • дружеството, в чийто управителен орган участва лицето, може да го освободи изцяло или частично от забраната.

Забрана за извършване на конкурентна дейност важи и за управителите на събирателни и командитни дружества. Макар тя да не е предвидена изрично като такава, следва от факта, че тези дружества се управляват и представляват от неограничено отговорните съдружници, за които упражняването на конкурентна дейност е нормативно ограничено, както стана ясно по-горе.

Забрана за конкурентна дейност по други извънтрудови правоотношения

В Tърговския закон са предвидени редица такива забрани. Ограничения за упражняване на сходна дейност на извършваната от съответния възложител са предвидени за прокуриста, търговския пълномощник, търговския помощник и търговския представител. Във всички случаи обаче забраната може да бъде отменена от търговеца, за когото работи лицето по такова извънтрудово правоотношение.

Свободата на договаряне освен това позволява уговаряне на забрана за упражняване на конкурентна дейност и по други извънтрудови правоотношения, особено тези с продължително действие и основаващи се довериетo между страните.

Във всички изложени до тук случаи последицата от нарушаване на забраната е задължение за обезщетяване за нанесени на дружеството/ възложителя вреди, като в съответните договори могат да бъдат предвидени и по-строги санкции.

Забрана за конкурентна дейност в трудов договор

По принцип задълженията на работника спрямо неговия работодател се изчерпват с изпълнение на трудовите задължения в рамките на уговореното работно време. Това означава, че в свободното си време работникът може да полага труд по други правоотношения, включително трудови и за други работодатели. Тази възможност е предвидена изрично в Кодекса на труда, т. нар. външно съвместителство. Същата норма обаче урежда правото на страните по основното трудово правоотношение да уговорят “нещо друго”, т.е. работодателят да забрани на работника сключване на други трудови договори, дори с неконкурентни предприятия.

Забрана за конкурентна дейност след прекратяване на правоотношението

Общото в разгледаните до тук хипотези е, че те засягат извършването на сходна дейност с предмета на дейност на дружеството/ работодателя/ възложителя, докато трае съответното членствено, трудово или извънтрудово правоотношение. Както стана ясно, такива забрани могат да бъдат уговорени между страните, дори да не са изрично предвидени в нормативен акт.

Какво е правното положение обаче, ако в дружествен договор, договор за управление, трудов договор или по друго извънтрудово правоотношение, бъде предвидено, че бивш съдружник/ работник/ управител/ изпълнител не следва да извършва конкурентна на предходния си контрагент дейност (независимо за какъв срок след прекратяване на правоотношението)?

Гарантирани от Конституцията са правата на гражданите да се сдружават, полагат труд и да избират своята професия и място на работа. Следователно тези права не могат да бъдат ограничавани по силата на облигационни споразумения и подобни клаузи, включително задължаващи конкуриращ бивш служител за плащане на неустойка, са нищожни поради противоречие със закона.

И все пак има едно изключение от правилото. Ако в дружествен, трудов или друг договор е предвидена забрана за конкурентна дейност след прекратяване на договора, като за срока на действие на забраната бъде уговорено обезщетение, което да се плати за неупражняване на конкурентна дейност, то уговорката може да бъде счетена за действителна. Действително и в този случай ще е налице ограничаване на основни граждански права. Все пак това ще се случва не само по взаимно съгласие, но и срещу съответно възнаграждение, каквото би било дължимо при фактическо полагане на (конкурентен) труд. Още повече, че в този случай за бившите служители и партньори остава възможността да започнат работа или дейност в неконкурентен сектор за срока на действие на забраната.

Трябва да се има предвид обаче, че, дори при липса или недействителност на уговорка, забраняваща конкурентна дейност, от една страна Законът за защита на конкуренцията предвижда задължение за неупражняване на нелоялна конкуренция, а от друга, Кодексът на труда задължава работниците да не злоупотребяват с доверието на работодателите. Следователно не е изключено с упражняване на конкурентна дейност след прекратяване на правоотношението да бъде извършено нарушение на тези общи задължения, коeто да доведe до съответни санкции.

Тази публикация беше изпратена още преди месец на нашите абонати!

Ако желаете и Вие да сте сред първите читатели на нашия бюлетин:

Не чакай правните проблеми да те затрупат.
Посъветвай се с твоя адвокат сега.