Заповедното производство в Германия (на немски: Mahnverfahren) е специално производство, което протича без открито съдебно заседание и събиране на доказателства. За неговото иницииране не е необходимо депозиране на искова молба. С това то представлява опростена и по-евтина алтернатива на обикновения граждански процес. До тук то не се различава от уреденото в българския Граждански процесуален кодекс заповедно производство. За разлика от България обаче, в Германия заповедното производство е приложимо само за парични вземания, но независимо от техния размер. Ето какви са другите сходства и разлики на тези производства в двете страни:
Приложно поле
Както и в България, заповедното производство в Германия е препоръчително, ако не се очаква неизправният длъжник да възрази срещу предявеното вземане, тъй като само в този случай то е по-бързо и ефективно средство за събиране на вземанията. Съответно, при по-големи размери на дължимите суми подаването на възражение от длъжника е по-вероятно и сезирането на съда с искова молба е препоръчително. Също така, заповед за изпълнение в Германия не следва да се заявява, ако не е известен точният адрес на длъжника, тъй като за заповедното производство немският Граждански процесуален кодекс не предвижда т. нар. публично връчване, т.е. връчване чрез окачване на съобщението на определено за целта място в съда.
Наред с това от приложното поле на немското заповедно производство са извадени вземанията, които зависят от предстоящо изпълнение на насрещна престация, както и някои претенции на търговци срещу потребители.
Производство пред съда
Независимо от размера на вземането, родово компетентни са само районните съдилища. Интересна разлика спрямо българската уредба на заповедното производство представлява фактът, че местната компетентност се определя не според адреса на длъжника, а според местоживеенето/ седалището на заявителя. За заявители с адрес в чужбина е компетентен само Районен съд Берлин.
Заявлението се подава по образец, който може да бъде попълнен и онлайн и след това разпечатан и надлежно подписан. Възможно е, вместо да се разпечатва и изпраща по пощата, заявлението да бъде подадено през същия портал и директно по интернет, но тогава се изисква идентификация с електронен подпис.
Ако заявлението съдържа всички изискуеми реквизити и е подадено надлежно по описания по-горе начин, съдът издава заповед за изпълнение, която се връчва на длъжника.
Възражение от длъжника
И в немското заповедно производство длъжникът може да подаде възражение срещу издадената заповед за изпълнение, без да е необходимо да го мотивира. Образец на възражението се връчва на длъжника заедно със заповедта за изпълнение. Срокът за възражение, както и в България, е две седмици от връчването, но при неспазването му последиците за длъжника са по-благоприятни от предвидените в българския ГПК:
подадено след изтичане на двуседмичния срок възражение се приема, ако не е издаден изпълнителен лист;
ако възражението постъпи след издаване на изпълнителен лист, то се счита за възражение срещу изпълнителния лист.
Подаденото в срок възражение води до трансформация на заповедното производство в стандартен исков процес, но само, ако това е поискано от заявителя (в образеца на заявление за издаване на заповед за изпълнение има поле за такова искане). За целта компетентният за разглеждане на делото по общите съдопроизводствени правила съд предоставя на заявителя срок от две седмици за обосновка на вземанията му.
Предварително изпълнение
Ако длъжникът не възрази срещу заповедта за изпълнение в срок, сезираният със заявлението съд издава изпълнителен лист. Подадено възражение след издаването на изпълнителен лист спира изпълнението само при предоставяне на обезпечение от длъжника.
Важно е да се знае, че изпълнителният лист трябва изрично да бъде заявен и то отново с искане по образец. Ако такова заявление не бъде подадено в 6-месечен срок от от връчване на заповедта за изпълнение, последната се обезсилва.
При подадено възражение срещу изпълнителния лист производството преминава в исков процес, т.е. заявителят разполага с две седмици за обосновка на предявените вземания, в противен случай издаденият изпълнителен лист се отменя.
Съпоставка на немското и българското заповедни производства
В заключение на последните две публикации може да се отбележи, че двете национални процедури имат повече сходства, отколкото разлики. Основните различия се състоят във възможността в Германия в заповедното производство да се предявяват парични вземания във всякакъв размер. Освен това (немският) длъжник може по всяко време да възрази срещу издадена заповед за изпълнение или изпълнителен лист въз основа на такава, като получава възможността да се защити в съдебен процес срещу предявените претенции. В България средствата за защита на длъжниците след издаването на изпълнителен лист са много по-ограничени, особено като се има предвид възможността за издаване на изпълнителен лист едновременно със заповедта за изпълнение при представяне на документ по чл. 417 ГПК.
Ако желаете и Вие да сте сред първите читатели на нашия бюлетин: