Сигурно повечето от вас вече са чували за заповедно производство, но все още не са се сблъсквали от първо лице с него. Ето какво трябва да знаете, ако ви предстои събиране на вземане от мързелив длъжник или искате да си върнете движима вещ, която например сте отдали под наем:
Приложно поле
Заповедното производство заради опростената си процедура и по-ниските съдебни такси е подходящо за събиране на безспорни парични вземания. Т.е., ако имате неизправен длъжник, който е признал задължението си, но по една или друга причина се бави с изпълнението му, може да подадете заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Процедура
Заповед за изпълнение се заявява по образец - не необходимо подаване на искова молба. Заявлението съдържа, освен данни за заявителя и длъжника, съответно техните представители и пълномощници, също така данни за вземането, както и обстоятелствата, на които се основава то.
Заявлението следва да бъде подадено до районния съд по местоживеене (за физически лица), респективно седалище (за юридически лица) на длъжника. Сезираният със заявлението съд в тридневен срок служебно проверява за своята компетентност и ако установи, че производството е подсъдно на друг районен съд, изпраща делото на него.
Видове заповеди за изпълнение
В повечето случаи предмет на заявлението ще е парично вземане.
Такава заповед се издава, ако към заявлението е представен нотариален акт, документ с нотариална заверка на подписите, запис на заповед или друг допуснат от закона документ, от който е видно вземането. Предимството на заповедта за изпълнение въз основа на документ е, че при уважаване от съда на искането за незабавно изпълнение, основаващо се на съответния документ, се издава изпълнителен лист. В този случай заповедта за изпълнение и изпълнителният лист се връчват директно от съдебния изпълнител и възможностите на длъжника да осуети принудителното изпълнение са много ограничени (за тях вижте следващата точка).
Ако към заявлението не е представен документ по чл. 417 ГПК, съдът проверява само, дали заявлението съдържа всички необходими данни и дали длъжникът има постоянен адрес, седалище, обичайно пребиваване или място на дейност в България. Ако тези условия са изпълнени, съдът издава заповед за изпълнение, препис от която се връчва на длъжника.
Възможности за обжалване и възражение
“Обикновената” заповед за изпълнение (която не е издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК) подлежи на обжалване от длъжника само в частта относно разноските (например адвокатски хонорар). Т.е. по същество тя не може да бъде обжалвана от длъжника. Той обаче може да подаде възражение срещу нея. За възражението също има определен образец, като не е необходимо то да бъде мотивирано (в него не е нужно да се почоват основанията, на база на които се оспорва вземането).
Това означава, че заявителят трябва да предяви установителен иск, като подаде искова молба, подкрепена с всички доказателства, на които се основава вземането му, и довнесе дължимата държавна такса. Устаовителният иск трябва да бъде предявен в едномесечен срок от уведомояването за подаденото възражение. Съдът, издал заповедта за изпълнение, трябва да бъде уведомен за предявяване на иска, в противен слъчай заповедта за изпълнение се обезсилва.
Както споменах по-горе, ако към заявлението за издаване на заповед за изпълнение е представен документ по чл. 417 ГПК, заповедта може да подлежи на незабавно изпълнение и с нея да бъде издаден изпълнителен лист. Това не означава обаче, че длъжникът не може да възрази срещу заповедта. Нещо повече, освен да възрази срещу заповедта, той има възможност в двуседмичен срок от връчването да обжалва допускането на незабавно изпълнение.
Изключение правят случаите, в които заповедта е издадена въз основа на запис на заповед, менителница, облигация или купони по нея. Освен това, съдът може да спре изпълнението само, ако в двуседмичния срок за възражение бъдат представени убедителни писмени доказателства срещу основателността на вземането, респективно редовността на документа, на който то се основава.
Средства за защита срещу влязла в сила заповед за изпълнение
Кратките срокове за възразяване срещу заповедта за изпълнение могат да бъдат пропуснати поради независещи от длъжника обстоятелства. За да не бъде лишен от възможностите за правна защита, законът му дава право да подаде възражение до въззивния съд в едномесечен срок от узнаване за издадената заповед, включително в случаите, в които тя не му е връчена надлежно или поради особени обстоятелства не е могъл да узнае своевременно за нея или да подаде възражението си.
Самото подаване на възражението не спира започналото изпълнение на заповедта. Ако обаче то бъде прието, изпълнението по “обикновена” заповедта, която не е издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК, се спира, а производството продължава с указания за заявителя за предявяване на установителен иск.
В заключение, на длъжника се дава възможност да оспори по исков ред вземането, дори ако заповедта му е връчена надлежно и той не е възразил срещу нея в двуседмичен срок.
Правото за оспорване на вземането се погасява с изтичане на една година от пълното погасяване на вземането.
Образци на заявленията за издаване на заповед за изпълнение и на възражение срещу такава заповед може да намерите на сайта на Софийски районен съд в секцията “Полезни бланки в заповедното производство”.
Следващата публикация ще бъде посветена на немското заповедно производство. То е ефективно средство за реализиране на парични претенции, ако неизправният длъжник е установен в Германия.
Ако желаете и Вие да сте сред първите читатели на нашия бюлетин: