Новата Директива за защита на неразкрити търговски тайни

От Ралица Махони

Как бизнесът ще се предпазва в бъдеще от кражба на ноу-хау и търговски тайни

Статията се прочита за
думи

От 15. юни 2016г. в сила е Директива за защита на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване (Директива 2016/943). Тя е адресирана до страните-членки, които разполагат с 2 години за транспониране на разпоредбите й в националните си законодателства.

Ето какви новости и промени ще донесе директивата след въвеждането й в българското законодателство:

Цели на директивата

Определящо за конкурентоспособността на предприятията е капиталовложението в разработване, придобиване и прилагане на ноу-хау като резултат от изследователска и развойна дейност. Затова търговските тайни са с не по-малко финансово и стратегическо значение за бизнеса от патентите и търговските марки и други права върху интелектуалната собстеност. В различните държави-членки обаче опазването на търговските тайни се ползва с различен приоритет и обхват. Съответно в страните-членки с по-ниско ниво на защита бизнес-рискът за иновативните компании е по-голям, което води до неравномерно разпределяне на капитали и концентриранито им в държави с по-ефктивна защита на търговска информация.

Ето защо директивата цели да се постигне хомогенно ниво на закрила на търговските тайни във всички страни-членки с цел стимулиране на иновациите и развойната дейност на територията на цялата Общност.

Какво е търговска тайна?

Първа стъпка в уеднаквяване на нивото на защита на търговската информация е единното дефиниране на понятието - предмет на закрила в европейското и националните законодателства. Определението следва да обхваща всякаква търговска и технологична информация, но само доколкото е налице законен интерес те да бъдат запазени поверителни. Освен това защитената информация следва да има реална или потенциална търговска стойност, която проличава, ако незаконоото й придобиване, използване или разкриване може да навреди на финансовите интереси и конкурентноспособността на притежателите й. Ето защо не следва да се ползват с такова ниво на защита професионалният опит и уменията, придобиви от служители на дадена компания в процеса на разработване на търговска информация, както и несъществена за развойната дейност на предприятията информация, наред с общоизвестните или широко достъпните данни.

В съответствие с така уставената рамка, Директива 2016/943 дефинира търговската тайна като информация, която трябва да е тайна, т.е. да не е общоизвестна и лесно достъпна, да има търговска стойност именно поради факта, че е тайна, и да е предмет на съответни действия от страна на притежателя й с цел запазването й в тайна.

Предели на закрила

Директивата изключва от обхвата си разкриване на търговски тайни по причини, свързани с обществения интерес пред публични, административни или съдебни органи с цел изпълнение на техните задължения (т. нар. whistleblowing).

На следващо място дефинирани са законното и незаконното придобиване на търговски тайни и изключенията от ползване на предвидените в директивата мерки за защита.

За законно се счита придобиването на търговски тайни, ако то е станало в следствие на независимо самостоятелно откриване на съответната информация или на т. нар. reverse engineering на публично достъпна или законно притежавана информация, ако правото на ползване не е ограничено в този аспект.

Освен това законно е придобиването на информация от работници и служители в рамките на трудовоправно уредените процедури за информиране и консултиране с работници, както и всяко друго придобиване във връзка с осъществяване на професионални функции. В последните два случая не се засягат обаче задълженията за поверителност по отношение на търговската тайна и съответните ограничения за нейното ползване. Тези правила важат включително в рамките на процедури по възлагане на обществени поръчки, като са залегнати по силата на транспонирано европейско законодателство в актуалния Закон за обществените поръчки.

Като незаконно придобиване на търговска тайна в Директива 2016/943 е дефинирано всяко придобиване без съгласието на притежателя, ако се извършва чрез нерегламентиран достъп, присвояване или копиране на документи/ вещества/ материали, както и по друг противоречащ на добрите търговски практики начин. Използването или разкриването на така придобита информация също важи като незаконно. Освен това незаконно е използването и разкриването на търговски тайни без съгласието на притежателя им в нарушение на споразумение за конфиденциалност или друго договорно или законно задължение. Припомнете си как споразумението за конфиденциалност служи за защита на интелектуална собстеност тук.

Дори да са придобити, разкрити или използвани по някой от предвидените в директивата незаконни начини обаче, притежателят на търговските тайни не може да се ползва от закрила, ако незаконосъобразните действия във връзка с неговата информация са извършени:

  • за упражняване на правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация по смисъла на Хартата на оснивните права на ЕС;
  • за опазване на обществения интерес чрез разкриване на нарушение, неправомерно поведение или незаконна дейност;
  • за упражняване на функциите на работници и техни представители съгласно европейското и българското (трудово) законодателство;
  • за защита на друг признат от европейското или националното право законен интерес.

Правни средства за защита

В България задължението за неразгласяване на търговски тайни и методите за опазването им са уредени в редица нормативни актове. Обща забрана се съдържа в Закона за защита на конкуренцията. В него търговската тайна е дефинирана като “факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки”. Нарушаването на забраната за разгласяване и използване на търговски тайни се счита за нелоялна конкуренция и се санкционира по предвидения за сходни нарушения на свободната конкуренция начин.

Директивата цели да засили закрилата на поверителна информация в търговския оборот чрез предвиждане на по-строги и подходящи за конкретния вид нарушения мерки, включително предварителни (предпазни) такива.

С оглед на това нивата на защита могат да се разделят в следните подгрупи:

  1. Временни и предпазни мерки
    Това са мерки, които могат да се опишат като предварителни или обезпечителни, целящи да запазят текущото положение, с цел минимиране на вредите до решаване на спора по същество.

    Възможните видове такива мерки са:

    • временна мярка под форма на задължаване за преустановяване или забрана за използване/ разкриване на търговска тайна;
    • когато използването на поверителна информация резултира в производство/ търговия със стоки - забрана за такива стопански действие и едновременно съхранение на стоките - предмет на нарушение или изземване/ предаване на стоките — предмет на предполагаемо нарушение, така че да се предотврати тяхното навлизане или движение в рамките на пазара.

    Интересно е, че съдебният орган може да не наложи някоя от поисканите мерки, ако предполагаемият нарушител внесе подходяща за обезщетяване на вреди в следствие на евентуално установено по-късно в хода на производството противоправно придобиване/ използване/ разкриване на търговските тайни гаранция.

    За да бъде наложена някоя от временните предпазни мерки, притежателят на поверителната информация следва да докаже достатъчно убедително, че информацията представлява търговска тайна, той е неин притежател и е налице противоправно действие спрямо нея по смисъла на директивата.

    За постановяване на решение за налагане на временна предпазна мярка съдът ще взема предвид включително:

    • стойността на търговската тайна;
    • предприетите от притежателя й мерки за защита;
    • вида и тежестта на предполагаемото нарушение.

    Така наложените мерки обаче следва да бъдат отменени, ако ищецът не заведе дело за решаване на спора по същество в срок от 20 работни до 31 календарни дни или информацията, предмет на спора, престане да отговаря на дефиницията за търговска тайна по причини, за които предполагаемият нарушител не отговаря.

  2. Решения по същество (защитни мерки)

    Ако съдът установи незаконно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна, компетентните съдебни органи могат да разпоредят по искане на притежателя (ищец по делото):

    • преустановяване на нарушението или забрана за използване/ разкриване на информацията;
    • забрана за производство на стоки в следствие на неправомерно получена информация или предприемане на подходящи коригиращи мерки (например премахване на тази характеристика на стоката, във връзка с която е установено нарушение) по отношение на такива стоки;
    • унищожаване или предаване на ищеца на документи, предмети, материали, вещества или електронни документи или на части от тях, които съдържат или въплъщават търговската тайна.

    Изброените защитни и коригиращи мерки се прилагат при същите условия, при които се постановява и налагането на временни предпазни мерки.

  3. Обезщетяване на претърпени вреди

    Вместо изброените по-горе защитни мерки при решаване на спора по същество, ако при извършване на нарушението ответникът не е знаел и не е трябвало да знае, че е получил информацията в следствие на незаконно използване или разкриване от друго лице и налагането на такива мерки би довело до несъразмерна вреда за него, съдът може да разпореди заплащане на обезщетение, ако то е удовлетворително за покриване на претърпените вреди.

    Ако нарушителят е знаел или е бил длъжен да знае за незаконосъобразността на действията във връзка с търговските тайни, той следва да бъде задължен да заплати на притежателя на търговската тайна обезщетение, съобразено с действително претърпените вреди в резултат на незаконното й придобиване, използване или разкриване. Това обезщетение може да бъде определено в националните законодателства като фиксирана сума, въз основа на елементи, които включват най-малко размера на възнагражденията или таксите, които биха могли да бъдат дължими, ако нарушителят беше поискал разрешение да ползва въпросната търговска тайна.

  4. Запазване поверителността на информацията в хода на съдебното производство и при публикуване на съдебни решения

    Тъй като самите спорове във връзка със защита на търговски тайни могат да станат причина за разгласяването им, директивата предвижда средства за опазването й в хода на производството и след приключването му. Такива средства са задълженията за всички участници в производството (страните, техните представители, съдебните служители, свидетели, вещи лица) за неразкриване на информацията, получена във връзка с производството. Това задължение важи и след приключване на съдебния процес, освен ако съдът не установи, че информацията, предмет на делото, не представлява търговска тайна или междувременно тя стане обществено известна.

    След постановяване на окончателно решение, с назидателна и репресивна цел ищецът може да поиска то да бъде публикувано по подходящ начин (включително частично с цел защита на конфиденциалните данни). Все пак налагането и на тази мярка се съобразява с възможните вреди за лични живот и репутацията на нарушителя.

Тази публикация беше изпратена първо на нашите абонати!

Ако желаете и Вие да сте сред първите читатели на нашия бюлетин:

Не чакай правните проблеми да те затрупат.
Посъветвай се с твоя адвокат сега.