Трудовоправни последици от коронавируса

От Ралица Махони

Какви мерки могат да предприемат работодателите по време на обявеното извънредно положение в България

Статията се прочита за
думи

Болестта COVID-19, станала известна като коронавирус, повлия на ежедневието на почти всеки човек в световен мащаб. Редица ограничения, въведени с цел овладяване на пандемията, имат отражение не само върху личния живот на всеки индивид, но и на обществото като цяло, а в крайна сметка върху икономиката на засегнатите от разпространението на вируса държави. В тази връзка особено предизвикателство за бизнеса представлява, от една страна, съхраняване здравето на служителите, както и запазването на трудовите правоотношения и възстановяването на дейността след прекратяване на извънредното положение, от друга страна. В отговор на извънредната ситуация беше приет Закон за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13.03.2020г. на Народното събрание (“Закон за мерките по време на извънредното положение”), с който се въвеждат включително някои специални разпоредби в Кодекса на труда. По-долу ще разгледам нововъведените възможности за работодателите за справяне с предизвикателствата, породени от коронавируса.

Въвеждане на дистанционна форма на работа

Със Закона за мерките по време на извънредното положение вероятно е създаден нов чл. 120б от Кодекса на труда, според който при обявено извънредно положение работодателят ще може без съгласието на работника да въвежда дистанционна форма на работа в зависимост от специфичния характер на работа и възможността за нейното обезпечаване. Алтернативите са възлагане извършването на надомна работа (какво представлява тя може да прочетете тук) или на работа от разстояние (подробности за този вид трудово правоотношение тук). Възлагането може да се извършва и без съгласието на работниците с едностранна заповед на работодателя, с която се определят формата на труд и условията за полагането му.

Преустановяване на работата в предприятието

Досега Кодексът на труда (“КТ”) уреждаше само възможностите на работодателите при т. нар. престой (спиране на работата в предприятието). Те се състоят, от една страна, в правото на възлагане временното извършване на друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място, и от друга страна, в предоставяне ползването на платения годишен отпуск. И двете мерки могат да се прилагат без съгласието на работниците. Освен това, в случай на престой, за който работник не носи вина, той има право на пълното си трудово възнаграждение.

Във връзка с обявеното извънредно положение нов чл. 120в КТ предоставя право на работодателя да преустановява работата в предприятието, отделни части от него или за отделни служители за част или цялото времетраене на извънредното положение. За целта е достатъчно издаването на съответна заповед от работодателя.

В тези случаи според нов чл. 267а КТ на работниците, засегнати от преустановяването, ще се полага пълното трудово възнаграждение.

Въвеждане на непълно работно време

Въвеждането на непълно работно време беше възможно и досега при намаляване обема на работа. Рамките, с които трябват да се съобразяват работодателите при установяването на такъв режим на работа, са (1) максимална продължителност на мярката от 3 месеца, както и (2) минимална продължителност на работното време от 1/2 от от законоустановената за периода на изчисляване на работното време (т.е. не по-малко от 4 часа дневно при нормално работно време от 8 часа на ден). Със Закона за мерките по време на извънредното положение е въведена възможност за установяване на непълно време и в ситуация на обявено извънредно положение. Когато непълно работно време не е уговорено в трудовия договор, а се въвежда едностранно от работодателя, е необходима негова заповед, установяваща периода, засегнатите служители и продължителността на работното време.

Важно е да се отбележи, че възнаграждението за положен при непълно работно време труд се изчислява пропорционално на договореното заплащане за пълно работно време.

Предоставяне ползването на отпуск

Със Закона за мерките по време на извънредното положение е създаден и нов чл. 173а КТ. Подобно на разпоредбите за престой, той ще предоставя възможност на работодателите, преустановили работата в предприятието съгласно новия чл. 120в КТ, да предоставят на засегнатите от преустановяването работници ползването на платения годишен отпуск. Това ще може да се случва и без съгласието на съответните работници. На определени категории служители (например родители на деца до 12-годишна възраст) пък по тяхно искане следва задължително да се предостави ползване на отпуск (платен или неплатен). Същите правила важат и когато работата в предприятието е преустановена със заповед на държавен орган.

Ако пък работата в предприятието не е преустановена по повод извънредното положение, то работодателите ще могат да предоставят ползването само на половината платен годишен отпуск и без съгласието на работниците. Това е предвидено не в Кодекса на труда, а в чл. 7, ал. 2 от Закона за мерките по време на извънредното положение.

Прекратяване на трудовото правоотношение

Със Закона за мерките по време на извънредното положение не се предвиждат специални разпоредби относно прекратяване на трудовите правоотношения по повод обявеното извънредно положение. Следователно работодателите, които не разполагат с достатъчно (финансови) ресурси да задържат (всички) служители дори при прилагане на горепосочените трудовоправни разпоредби, могат по свое усмотрените да прекратят трудовите правоотношение на едно от следните основания:

  • закриване на част или цялото предприятие;
  • съкращаване на щата;
  • намаляване обема на работа;
  • спиране на работа за повече от 15 дни.
Трябва да се има предвид, че това са основания за прекратяване на трудови договори след отправяне на предизвестие и че прилагането им е свързано със спазване на строго определени формалности.

Публикацията е актуализирана на 25.03.2020г.

Не чакай правните проблеми да те затрупат.
Посъветвай се с твоя адвокат сега.